Шиваджи – Уикипедия

Шиваджи
Владетел на Маратхската империя
Управление	1674–1680
Коронация	6 юни 1674
Лични данни
Роден	19 февруари 1630 Шивнери форт, близо до Пуна, Индия
Починал	2 април 1680 Райгад форт,
Семейство
Баща	Шахаджи
Майка	Джиджабай
Бракове	Сай Бай Соярабaй Путалабай

Шиваджи Бхосале (19 февруари 1630 – 3 април 1680), с кралската титла Чхатрапати Шиваджи Махарадж, е маратхски суверен, който основава Маратхската империя,^[1][2], която в своя апогей покрива голяма част от Индийския субконтинент, обхващайки територия от над 2.8 млн. km².^[3] Като аристократ от клана Бхосле Шиваджи води съпротива за освобождението на маратхите от Биджапурския султанат и Моголската империя и основава Хиндави Свараджя („самоуправление на индуистите“).^[1][2][4] Той създава независимо Маратхско кралство със столица Райгад.^[2] Коронован е като чхатрапати (суверен) на Маратхската империя през 1674 г.^[1][2]

Шиваджи установява компетентно и прогресивно гражданско управление с помощта на добре регулирана и дисциплинирана войска и добре структурирани административни организации. Той също въвежда правила за влизане в сражение, ставайки пионер на Шива сутра или ганими кава (партизанска тактика), в която използва фактори като географията, скоростта, изненадата и фокусиране на прецизни нападения, за да нанесе поражение на неговите по-големи и по-силни врагове^[5] От малък контингент от 2000 войници, който наследява от баща си той създава мощна армия от 100 000 войници. Построява и възстановява фортове, разположени стратегически на суша и море, за да осигури земи и крайбрежие.^[6] Той възражда древната индуистка политическа традиция и придворни конвенции и поддържа употребата на маратхийски език и санскрит в двора и администрацията. Добре известен е за силния си религиозен и военен етически кодекс и примерен характер. Шиваджи е признат за велик национален герой по време на Индийското движение за независимост.^[7]