Юговска река – Уикипедия
Юговска река | |
Юговска река | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Смолян Община Смолян Област Пловдив Община Лъки |
Дължина | 45 km |
Водосб. басейн | 332 km² |
Отток | 6,27 m³/s |
Начало | |
Място | Преспански дял, Западни Родопи, на 200 m северно на връх Курбанери |
Координати | |
Надм. височина | 1840 m |
Устие | |
Място | десен приток на Чепеларска река → Марица → Бяло (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 485 m |
Юговска река (в горното течение Манастирска река (Имарет дере)) е река в Южна България – Област Смолян, община Смолян и област Пловдив, община Лъки, десен приток на Чепеларска река. Дължината ѝ е 45 km. Отводнява най-високите централни части на Преспанския дял на Западните Родопи.
Юговска река се образува в центъра на град Лъки, на и 656 m н.в. от сливането на реките Джурковска (лява съставяща) и Манастирска (Имарет дере, дясна съставяща). За начало се приема Манастирска река (Имарет дере), която извира от 1840 m н.в., на 200 m северно от връх Курбанери (1864 m) в Преспанския дял на Западните Родопи. След като премине през летовището „Хайдушки поляни" реката се насочва на север и до устието си тече в дълбока и красива долина между Радюва планина на запад и Добростански рид на север. Изключение прави малкото долинно разширение в района на град Лъки. Влива се отдясно в Чепеларска река, на 485 m н.в., при Юговското ханче на шосето Пловдив – Смолян.
Площта на басейна ѝ е 332 km2, което представлява 32,9% от водосборния басейн на Чепеларска река.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Манастирска река
- ← Ломско дере
- ← Крушовска река
- → Джурковска река
- ← Белишка река
- ← Сушица (Мостовска Сушица) – най-голям приток
- → Буков дол
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е през май, а минимумът – август. Среден годишен отток при село Югово – 6,27 m3/s.[1]
Единственото селище по течението на реката е град Лъки. Много високо, над десния бряг на реката се намира най-високо разположеното населено място в България – село Манастир.[1]
Водите на реката се използват за електродобив (малка ВЕЦ в устието на Белишка река) и промишлено водоснабдяване в околните рудници.[1]
На протежение от 15,7 km по долината на реката, от Юговското ханче до град Лъки преминава участък от третокласен път № 861 от Държавната пътна мрежа Юговско ханче – Лъки – Рожен.[1]
В края на XX век водите на реката са силно замърсени от оловно-цинковите флотации в Лъки, но с изчерпването на рудниците замърсяването намалява. За това спомага и запечатването и рекултивирането на хвостохранилището в коритото на реката след устието на Белишка река. Битовото замърсяване продължава да е фактор. Водите са чисти, но остатъците от рудата (финия, необичаен за реката пясък) все още могат да бъдат срещнати по поречието на реката.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 554.
|