Юрген Хабермас – Уикипедия

Юрген Хабермас Jürgen Habermas
германски философ и социолог
Юрген Хабермас в дискусия на Мюнхенското училище по философия, 2008 г.
Роден	18 юни 1929 г. (95 г.) Дюселдорф, Ваймарска република
Религия	атеизъм
Националност	Германия
Учил в	Марбургски университет Гьотингенски университет Бонски университет Цюрихски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Съвременна философия
Школа	Критическа теория
Интереси	Политическа философия, епистемология
Повлиян	Мартин Хайдегер, Дьорд Лукач, Ханс-Георг Гадамер
Повлиял	Аксел Хонет
Научна дейност
Област	Социология
Работил в	Хайделбергски университет Гьоте университет Франкфурт на Майн Институт „Макс Планк“
Публикации	„Теория на комуникативното действие“ (1981)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Юрген Хабермас в Общомедия

Юрген Хабермас (на немски: Jürgen Habermas) е германски философ и социолог в традицията на критическата теория.

Роден е на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон. През 1961 г. се хабилитира в Марбург и непосредствено след това с помощта на Гадамер получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.

Работите му се занимават с основите на обществената теория и епистемологията, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и демокрацията и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.

• 1974: Награда „Хегел“ на град Щутгарт
• 1976: Награда „Зигмунд Фройд“ за научна проза на град Дармщат
• 1980: Награда „Теодор Адорно“ на град Франкфурт на Майн
• 1980: Почетен доктор на Новото училище за социални изследвания в Ню Йорк
• 1985: Награда „Братство Шол“ за книгата Die neue Unübersichtlichkeit
• 1986: Награда „Готфрид Вилхелм Лайбниц“
• 1987: Награда „Зонинг“ на Копенхагенския университет
• 1995: Награда „Карл Ясперс“
• 1999: „Хесенска културна награда“
• 1999: Награда „Теодор Хойс“
• 2001: „Награда за мир на немските книгоразпространители“^[1]
• 2003: „Награда на принца на Астурия“ в раздел Социални науки^[2]
• 2004: Награда на Киото (50 млн. йени)
• 2005: „Холбергова награда“ (520 хил. евро)^[3]
• 2006: Награда „Бруно Крайски“ за политическа книга
• 2006: Награда на Северен Рейн-Вестфалия
• 2008: Европейска награда за политическа култура на фондация „Ханс Рингиер“ (50 хил. евро)
• 2008: Награда „Жем Брюме“ за поддържане на правата на човека (36 хил. евро)
• 2009: Почетен гражданин на град Щарнберг
• 2011: Награда „Виктор Франкъл“
• 2012: Награда „Георг Аугуст Зин“
• 2012: Награда „Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф
• 2012: „Мюнхенска почетна културна награда“
• 2013: „Награда „Еразъм““ (150 хил. евро)^[4]
• 2013: Награда на община Касел
• 2015: Награда „Клуге“

• Хабермас, Юрген. Структурни изменения на публичността: Изследвания върху една категория на буржоазното общество. Прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София: Център за изследване на демокрацията: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1995. ISBN 954-07-0772-2
• Хабермас, Юрген. Философия на езика и социална теория: Избрани студии. Състав., [предг.] Красимир Стоянов; Прев. от нем. Стилиян Йотов. София: ЛИК, 1999. ISBN 954-607-285-0.
• Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността: Дванадесет лекции. Прев. [от нем.] Ренета Килева-Стаменова. Плевен: ЕА, 1999. ISBN 954-450-111-8
• Хабермас, Юрген. Морал, право и демокрация. Състав., прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София: Дом на науките за човека и обществото, 1999. ISBN 954-9567-05-2
• Хабермас, Юрген. Бъдещето на човешката природа. Прев. [от нем.] Стилиан Йотов. [Ст. Загора]: Идея, 2004. ISBN 954-8638-28-2
• Хабермас, Ю., Постнационалната констелация: Полит. есета. Прев. Владимир Теохаров. [София]: Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, 2004. ISBN 954-587-098-2
• Борадори, Джована. Философия по време на терор: Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида. Прев. Константин Янакиев. София: Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, 2004. ISBN 954-587-105-9
• Хабермас, Юрген, Ратцингер, Йозеф. Диалектика на секуларизацията: За разума и религията. Прев. от нем. Георги Каприев. София: Изток-Запад, 2006. ISBN 954-321-196-5
• Хабермас, Ю. За конституцията на Европа. Опит. Прев. Стилиян Йотов. София: Издателска къща Критика и хуманизъм, 2011. ISBN 978-954-587-161-0
• Хабермас, Ю. Комуникативният разум: подстъпи: 5 в 1; прев., състав. Стилиян Йотов. София: Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, 2021. (Делото на Юрген Хабермас / Жан-Марк Дюран-Гаслен: с. 185-274) ISBN 978-954-587-241-9
• Хабермас Ю., Едно ново структурно изменение на публичността, София: Критика и хуманизъм, 2023, ISBN 9789545872556

За него

• Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта. Състав., [предг.] Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9
• Йотов, Стилиян. Хабермас и претенциите на автономията. „Агата-А“, 2006.

• Юрген Хабермас: Човешкото достойнство като източник на самоуважение - лекция на Юрген Хабермас (Със съкращения от сп. Новое время, 23 ноември 2009 г.) Архив на оригинала от 2016-08-20 в Wayback Machine.
• ((de)) Биография на Хабермас на сайта Lebendiges Museum Online
• Попиванов, Борис. „Политическият отговор на Хабермас“, в. „Култура“, бр. 14, 15 април 2005

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MGP NCL NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS IdRef ULAN VIAF WorldCat