Ют – Уикипедия
Ют (от руски: ют, заето от холандски: hut[1] – „ют, каюта“) е кърмова надстройка на плавателен съд или кърмовата част на горната палуба.[2][3]
При съвременните търговски кораби няма ют и това понятие не се използва. Описанията по-долу се отнасят за ветроходи и търговски кораби строени до средата на 20-ти век.
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]Ютът, във вид на издигната част от кърмата на кораба или допълнителната палуба над юта, преминаващи в корпуса на съда се нарича „полуют“. Старинното название шканците и юта е „ахтерзейл-кастел“.
Ютът, като надстройка, може да бъде удължен или къс. В него са разположени товарни помещения, каютите за екипажа и пътниците или служебните помещения, а също така елементите на кърмовите швартово и котвени устройства.
На ветроходните съдове ютът, като част от палубата, се намира от кърмата до бизанмачтата (кърмовата мачта). Ютът, като надстройка в тази част на палубата, служи за укритие на рулевото устройство и рулевия от лошото време, а също така за разполагане на каютите на капитана и неговите помощници.
На юта, на еднопалубните съдове, може да има туиндек (междупалубно пространство).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера „Ют — кормовая часть, задняя треть палубы (Лавренев, Даль), впервые гют, Уст. морск. 1720 г. (см. Мёлен, ниже, которого неправильно понял Бернекер, см. ниже). Заимств. из голл. hut — ют, каюта; см. Мёлен 83; Бернекер I, 83; Преобр., Труды I, 130; Горяев, ЭС 433“
- ↑ Фролошки, инж. Божидар. Морски технически речник. Варна, ЕТ Божидар Фролошки, 2000. ISBN 954-901191-5-2. с. 23.
- ↑ Великова, Галина. Българско-английски морски речник. Варна, ИК Стено, 2006. ISBN 978-954-449-272-4. с. 598.