Ян Матейко – Уикипедия

Ян Матейко Jan Matejko
полски художник
Роден	24 юни 1838 г. Свободен град Краков
Починал	1 ноември 1893 г. (55 г.) Краков, Австро-Унгария
Погребан	Краков, Полша
Религия	католицизъм[1]
Учил в	Ягелонски университет Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Кариера в изкуството
Жанр	историческа живопис
Академия	Академия за изящни науки, Краков
Направление	историческо рисуване
Известни творби	„Битката при Грюнвалд“ „Станчик“
Семейство
Баща	Франтишек Ксавер Матейко
Майка	Йоанна Каролина Росберг
Подпис
Ян Матейко в Общомедия

Ян Альо̀йзи Матѐйко (на полски: Jan Alojzy Matejko) е полски художник известен с картините си на историческа тематика.

Роден е през 1838 година в Краков, в семейството на Франтишек Ксавер Матейко и Йоанна Каролина Росберг. Баща му е чех, а майка му произхожда от семейство на полонизирани германци, но важен елемент от домашната атмосфера е полското патриотично чувство и борбата за национална независимост.

От 1852 г. Матейко следва в Академията за изящни изкуство в Краков под ръководството на Войчех Корнел Статлер и Владислав Лушчкевич. Още тогава проличава интересът му към историческата живопис. През 1858 г. получава стипендия и специализира в Мюнхен и Виена. След завръщането си в Полша става част от краковската бохема, която включва художници, писатели и историци. Установява близки контакти с Юзеф Шуйски, един от основателите на Краковската историческа школа, чиито идеи оказват силно влияние върху творческата му концепция.

Ян Матейко получава международна известност като художник на платна с историческа тематика. През 1865 г. получава златен медал в ежегодния парижки Салон за Проповедта на Скарга. На световното изложение във френската столица през 1867 г. е награден със златен медал първа степен. Отличен е със званието Кавалер на Почетния легион (1870), австрийския Kunstmedaille (1887) и папския Орден на Пий ІХ (1883).

През 1873 г. получава предложение да стане директор на Академията за изящни изкуства в Краков. Изпълнява тази длъжност до края на живота си. Сред учениците му са водещи имена в полската модернистична живопос като Яцек Малчевски и Станислав Виспянски. Днес висшето учебно заведение носи неговото име. Като специалист Матейко участва при обновяването на готическия олтар на Вит Ствош, на Вавелския дворец и Мариацката катедрала в Краков, за която изготвя и проект за витражи, с който възобновява традицията на това изкуство в Полша. През 1878 г. кметът на старата полска столица му връчва скиптър, с който символично му поверява духовната власт над народа, лишен от собствена държава.

Сред най-известните платна на художника са Станчик (1862), Проповедта на Скарга (1864) и Рейтан пред варшавския сейм през 1773 година (1866), които проследяват кризата в Жечпосполита, довела до подялбата на Полша между Русия, Прусия и Австрия. Докато ранните му исторически творби отразяват критика срещу политическия живот в Жечпосполита, след краха на Януарското въстание Матейко създава редица платна, прославящи най-славните моменти от нейната история: Люблинската уния (1869), представяща обединение на Полша и Литва, Битката при Грюнвалд (1872 – 78), Собиески при Виена (1883), Конституцията от 3 май (1891). Стилът на твореца се отличава със задълбочено познаване на историческия контекст, внимание към детайла, склонност към изграждане на мащабни композиции с висок драматургичен заряд, търсене на причинно-следствените връзки в историческия процес и символните измерения на представените личности и събития, силно патриотично чувство и морален патос. Творческото наследство на Матейко обхваща над 300 творби: маслени картини на историческа, религиозна и алегорична тематика, портрети, рисунки и скици.

Умира през 1893 година в Краков^[2].

• Биография^{[неработеща препратка]}
• Ян Матейко Архив на оригинала от 2020-12-30 в Wayback Machine.

Нормативен контрол BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB Léonore NKC NLA Open Library PLWABN RKD RSL SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat

Портал „Полша“          Портал „Изкуство“