Александър III (Русия) – Уикипедия

Александър III Алекса́ндр III Алекса́ндрович
Император и самодържец всеруски
1880 г.
Роден	Александър Александрович Романов 26 февруари 1845 г. (стар стил) Санкт Петербург, Руска империя
Починал	20 октомври 1894 г. (стар стил) (49 г.) Ливадийски дворец, Руска империя
Погребан	„Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия
Религия	православие
Управление
Период	13 март* 1881 – 1 ноември 1894
Предшественик	Александър II
Наследник	Николай II
Други титли	Велик княз на Финландия Цар на Полша
Семейство
Род	Холщайн-Готорп-Романов
Баща	Александър II
Майка	Мария Александровна
Братя/сестри	Александра Александровна Николай Александрович Владимир Александрович Алексей Александрович Мария Александровна Сергей Александрович Павел Александрович Георгий Юриевски Олга Юриевска Екатерина Юриевска
Съпруга	Мария Фьодоровна (28 октомври 1866 (стар стил))
Деца	Николай Александрович Александър Александрович Георги Александрович Ксения Александровна Михаил Александрович Олга Александровна
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Александър III в Общомедия

Александър III Александрович (на руски: Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1881 – 1894) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Управлението му се свързва с отказ от либералната политика от предходния период, а във външнополитически план Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до прекъсване на отношенията между двете страни.

Александър Александрович е роден през 1845 година в Санкт Петербург. Той е втори син на император Александър II и съпругата му Мария Александровна.

Тъй като се очаква тронът да бъде наследен от по-големия му брат Николай Александрович, Александър не е подготвян за политическа дейност. След внезапната смърт на брат си през 1865 година той започва да изучава право и администрация под наставничеството на Константин Победоносцев, професор по право в Московския университет и убеден консерватор. През 1866 година Александър се жени за датската принцеса Дагмар, която преди това е сгодена за брат му. През следващите години той не се включва активно в политическия живот.

Участва във военните действия в България по време на Руско-турската война от 1877 – 1878. Командир на Русчушкия отряд. В заключителния период на войната е началник на Източния отряд.

Александър III наследява трона след убийството на баща му Александър II при атентат, организиран от организацията Народна воля. Възползвайки се от обществените реакции след убийството, Александър III предприема рязък обрат във вътрешната политика, отказвайки се от либералния курс на баща си. Под влиянието на Константин Победоносцев той отменя някои от реформите от предишните години и изоставя плановете за въвеждане на конституционно управление в Русия. Премахната е автономията на университетите, образованието е поставено под строг контрол от страна на правителството и Руската православна църква, като достъпът на бедните слоеве до него е ограничен. Етническите и религиозни малцинства са подложени на преследвания, а през 1882 година са приети антисемитските Майски закони. Въведеното при Александър II ограничено местно самоуправление е премахнато.

Александър III прави опити да наложи консервативно управление и в България. Той подкрепя отмяната на Търновската конституция от княз Александър Батенберг през 1881 година и се противопоставя на Съединението на България през 1885 г. През 1886 година Русия вдъхновява държавния преврат, довел до абдикацията на княза, а през следващите години организира още няколко опита за насилствена смяна на властта в страната, като дори заплашва с пряка военна намеса. Съпротивата на българското правителство срещу руския натиск довежда до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Русия признава избора на българския княз Фердинанд едва след смъртта на Александър III.

Александър III умира през 1894 година в Ливадия и е наследен от сина си Николай II.

Александър III има шест деца от брака си с принцеса Дагмар, приела името Мария Фьодоровна.

• Анри Троая. Александър III. Царят от снеговете. С., Рива, 2005.
• Ковалевская, П. И. Психология русской нации. Воспитание молодежи. Александр III – царь-националист. М., Граница, 2005.
• Дронов, И. Е. Сильный, державный: Жизнь и царствование Александра III. М., ИХТИОС, 2006.
• Барковец, Ольга. Александр III – царь-миротворец. СПб., Абрис, 2007.
• Собко, Е. М. Государственный совет в епоху Александра ІІІ. М., МГУ культуры и искусств, 2007.
• Еременко, Мария В. Царствование Александра ІІІ. М., Мир книги, 2007.

• Кратка биография Архив на оригинала от 2005-04-07 в Wayback Machine.
• Биография
• Политиката на Александър III^{[неработеща препратка]}

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexander_III_of_Russia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NARA NDL NKC NLG Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Руска империя“