Битка за островите Рюкю – Уикипедия

Битка за остров Рюкю
Втора световна война
Информация
Период	1945
Място	остров Рюкю[1]
Резултат	победа за Съюзниците
Страни в конфликта
САЩ Великобритания Канада Австралийски съюз Нова Зеландия и Океания Японска империя
Командири и лидери
Честър Нимиц Холанд Смит Саймън Боливар Букнер (младши) Джозев Стаилуел Рей Спрънс Марк Мишър Брус Фрейзър – „Брусо“ Тадамичи Курбаяши Мисуру Уциджима Исамо Чо Хиромичи Яхара Сейчи Айтьо Минюру Ота Косаку Аруга Кейжо Комура
Жертви и загуби
19 840 убити или безследно изчезнали, 58 105 ранени, 33 096 загуби извън сраженията, 79 потопени или повредени кораба, 773 свалени въздухоплавателни средства 90 400 убити или безследно изчезнали, 17 000 ранени, 7671 пленници, 21 унищожени кораба, 3130 свалени въздухоплавателни средства, 75 000 – 140 000 цивилни жертви

Битката за островите Рюкю е военна операция от Тихоокеанския театър през Втората световна война, продължила от януари до юни 1945 г. около островните групи Бонин и Рюкю. Целта на тази офанзива на Съюзниците, както и на Филипинската операция от 1944 г., Битката при Марианските острови и Палау през 1944 г. и други битки е оказване на натиск върху Японската империя и отнемане на ключови територии в Тихия океан.

Основните битки по суша са сраженията за Иво Джима (16 февруари – 26 март 1945) и Окинава (1 април – 21 юни 1945). Има и една голяма морска битка, която японците наричат „Тен-Го“ (7 април 1945) (в рускоезичната литература е известна като „Последният поход на „Ямато““).