Брестка област – Уикипедия

Брестка област Брэ́сцкая во́бласць
Страна	Беларус
Адм. център	Брест
Площ	32 787 km²
Население	1 380 391 души (2019) 42,1 души/km²
Райони	16 + 3
Губернатор	Анатолий Лис
Официален сайт	brest-region.gov.by/ru
Брестка област в Общомедия

Брестката област (на беларуски: Брэ́сцкая во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 32 787 km² (4-то място по големина в Беларус, 15,79% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 380 391 души^[1] (3-то място по население в Беларус, 14,57% от нейното население). Административен център град Брест. Разстояние от Минск до Брест 349 km.

Най-старите градове в областта са: Брест (от 1390 г., първите сведения за селището са от 1019 г.); Пинск (първи сведения от 1097 г.), Столин (град от 17 век) и Пружани (град от 1796 г.), а най-младият (Микашевичи) е признат за град през 2005 г., след като Беларус става независима държава. Останалите 16 града в областта възникват по-късно, но официално са признати за такива през 1940 г. и след това до 1983 г., а град Барановичи е утвърден през 1919 г. Брестка област е образувана на 4 декември 1939 г. след анексирането на източните полски територии от СССР. На 8 януари 1954 г. е заличена Пинска област и територията ѝ е присъединена към Брестка област.

Брестка област се намира в югозападна част на Беларус. На юг граничи с Волинска и Ровненска област на Украйна, на запад – с Подляско и Люблинско войводство на Полша, на север – с Гродненска област, на североизток – с Минска област и на изток – с Гомелска област. В тези си граници заема площ от 32 787 km² (4-то място по големина в Беларус, 15,79% от нейната площ). Дължина от запад на изток 300 km, ширина от север на юг 150 km.^[2]

Брестка област е разположена в западната част на Източноевропейската равнина, в подзоната ва смесените и широколистните гори. Южните и югоизточните ѝ райони се заемат от западната част на обширната историко-географска област Полесие, която представлява плоска заблатена низина с отделни ниски моренни валове, от които се откроява възвишението Загороде с височина до 173 m, разположено на запад от град Пинск. На северозапад Полеската низина плавно преминава в слабохълмистата Прибугска, а на североизток – в Барановичката равнина. В крайната североизточна част на областта, по границата с Гродненска област навлизат най-южните разклонения на Новогрудското възвишение с максимална височина 267 m (53°23′14″ с. ш. 25°54′48″ и. д. / 53.387222° с. ш. 25.913333° и. д.53.387222, 25.913333), издигаща се на границата с Гродненска област, на 10 km северозападно от сгт Городище в Барановички район. Основните полезни изкопаеми в областта са торф, блатни железни руди, креда, разнообразни глини, стъклени пясъци и др. Най-обширните торфени масиви са разположени в югоизточната част на областта в Дрогичински, Ивановски, Пински и Лунинецки райони.^[2]

Климатът е умерено континентален с мека зима и умерено топло лято. Средна януарска температура от -4,5 °C на югозапад до -5,5 °C на североизток, а средната юлска 18,5 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 650 mm, като се увеличава от югозапад на североизток. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 195 – 200 денонощия.^[2]

Територията на Брестка област попада в три водосборни басейна. В югоизточната част протича участък от горното течение на река Припят (десен приток на Днепър), която заедно със своите притоци Пина, Яселда, Стир, Бобрик, Цна, Горин, Случ и Ствига има значително стопанско и транспортно значение. Чрез Днепровско-Бугския канал и река Мухавец се свързват с река Западен Буг. По границата с Полша протича участък от средното течение на река Западен Буг (десен приток на Висла) и десните ѝ притоци Мухавец и Лесной. Северните части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Неман с левите си притоци Уша, Шчара и др. Реките се явяват важен водоприемник за многочислените мелиоративни канали, осушаващи заблатените райони. В Полесието има стотици езера, най-големите от които са: Вигоновско, Черно, Споровско, Бобровицко, Погостко и др.^[2]

В южните и източните полески райони преобладават слабоподзолистите песъчливи, торфени и торфено-блатни почви. На запад от град Пинск има значителни масиви от ливадно-подзолисти, а на югоизток (Столински район) плодородни ливадно-карбонатни почви. На запад и север са разпространени песъчливи ливадно-подзолисти и песъчливи почви развити върху моренни наслаги. Горите заемат 35% от територията на областта. Основните горски масиви се намират на североизток и изток, където залесеността достига 40 – 50%, като най-голям процент имат борът 54%, брезата 18%, елшата 18%, дъбът 5% и преобладават смесените иглолистно-широколистни гори. Широко разпространение имат блатата и заблатените територии (20,2% от площта на областта), като са развити основно низинните блата (93,2%). Животинският свят е представен предимно от животни обитаващи смесените гори: заек, белка, лисица, енотовидно куче, видра и др., а от птиците – глухар, тетерев. В северозападния ъгъл на областта е разположен резерватът „Беловежка гора“, където обитават зубри, благородни елени, сърни, диви свине и други ценни животни.^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Брестка област област е наброявало 1 380 391 души (14,57% от населението на Беларус). Гъстота 42,1 души/km². Градско население 70,5%. Етнически състав: беларуси 88,02%, руснаци 6,4%, украинци 2,86%, поляци 1,25% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Брестка област се дели на 3 областни градски окръга, 16 административни района, 21 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение и 18 града с районно подчинение, 8 селища от градски тип и 2 градски района в град Брест.^[1]

• Административно деление на Беларус

• ((ru))((en)) Сайт на областта.