Механично движение – Уикипедия

Движение в класическата физика се нарича промяната във времето на положението (координатите) на материална точка спрямо избрана инерциална отправна система и се описва със законите на Нютон. За описанието на движението са необходими следните величини: преместване ${\displaystyle {\vec {d}}\,}$, скорост ${\displaystyle {\vec {v}}\,}$ (първа производна на преместването по времето) и ускорение ${\displaystyle {\vec {a}}\,}$ (втора производна на преместването по времето).^[1]

• транслационно или още наречено линейно – движение по линия или крива
• ротационно или още наречено въртеливо – промяна на ориентацията

Всяко едно от тези движения се описва с различни уравнения на движение. Всяко движение най-общо е комбинация от двата вида. Освен това, според съвременната физика, всяко движение е относително и трябва да се разглежда не само по себе си, а спрямо дадена отправна координатна система. Ако тялото не се движи, казваме, че е в покой, но това се отнася само за координатната система, свързана с тялото. Например тяло на повърхността на Земята може да ни изглежда в покой, но само защото наблюдателят се намира също на повърхността на Земята. Самата Земя обаче се движи в пространството по своята орбита около Слънцето и освен това се върти около оста си. Като правило, движението на телата се описва със законите на Нютон, когато скоростта на движение не приближава скоростта на светлината. В последния случай трябва да се приложи теорията на относителността, а движението на много малки обекти като електроните се подчинява на законите на квантовата механика.^[1]

• Уравнения на движение
• Кинематика
• Преместване
• Скорост
• Ускорение
• Вектор

• Уравнения на движение Архив на оригинала от 2007-10-16 в Wayback Machine.

Тази статия, свързана с физика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.