Диня – Уикипедия

Диня
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Тиквоцветни (Cucurbitales)
семейство:Тиквови (Cucurbitaceae)
триб:Benincaseae
род:Диня (Citrullus)
Научно наименование
Schrad., 1836
Диня в Общомедия
[ редактиране ]

Динята (в зависимост от района в България наричана още карпуз, лубеница, любеница[1]) (Citrullus) е род растение от семейство Тиквови (Cucurbitaceae).[2]

Род Диня включва следните видове:[2][3]

Използване за храна

[редактиране | редактиране на кода]
Диня
Watermelon, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия127 kJ (30 kcal)
Въглехидрати7.55 g
      Нишесте0 g
      Захари6.2 g
      Сукроза1.21 g
      Глюкоза1.58 g
      Фруктоза3.36 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.06 g
      Галактоза0 g
   Влакна0.4 g
Мазнини0.15 g
   Наситени0.016 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.037 g
   Полиненаситени0.05 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.61 g
Вода91.45 g
Пепел0.25 g
Калций, Ca7 mg
Желязо, Fe0.24 mg
Магнезий, Mg10 mg
Фосфор, P11 mg
Калий, K112 mg
Натрий, Na1 mg
Цинк, Zn0.1 mg
Мед, Cu0.042 mg
Манган, Mn0.038 mg
Селен, Se0.4 μg
  Други
Диня в Общомедия

Прясната диня може да бъде консумирана, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.

Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.

Нарязана диня

Водата съставлява около 92% от масата на динята, най-високият процент сред плодовете. На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става, като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин.

  • Поради високото съдържание на вода (около 95 %) тя има и силно прочистващо действие за организма, спомага за по-добър метаболизъм, а също се използва и като диуретик. При бъбречно болни хора се препоръчва обилното ядене на диня, за да се прочистят бъбреците от натрупаните песъчинки и камъни. Спомага за изчистване на уреята и пикочната киселина. Динята е богата и на витамин С и В. Тя съдържа и ликопен, който макар и в малки количества допринася за предпазването от инфаркт.
Производство на дини в света към 2012 г.[4]
Страна производство в тонове
1.  Китай 70 000 000
2.  Турция 4 044 184
3.  Иран 3 800 000
4.  Бразилия 2 079 547
5.  Египет 1 874 710
6.  САЩ 1 770 630
7.  Алжир 1 495 081
8.  Русия 1 453 315
9.  Узбекистан 1 350 000
10.  Казахстан 1 154 900
  1. Диня в различните български говори
  2. а б Renner, Susanne S. и др. Chromosome numbers, Sudanese wild forms, and classification of the watermelon genus Citrullus, with 50 names allocated to seven biological species (PDF) // Taxon 66 (6). 30 November 2007. DOI:10.12705/666.7. OCLC 7249727155. с. 1393 – 1405. Посетен на 13 February 2018.
  3. Achigan-Dako, Enoch G. и др. Phenetic characterization of Citrullus spp. (Cucurbitaceae) and differentiation of egusi-type (C. mucosospermus) // Genetic Resources and Crop Evolution 62 (8). 30 January 2015. DOI:10.1007/s10722-015-0220-z. с. 1159 – 1179. Посетен на 2 July 2019.
  4. FAOSTAT 2012 – Top 20 Countries by commodity (watermelons) // Архивиран от оригинала на 2011-07-13. Посетен на 2020-04-04.