Елбасан – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Елбасан.
Елбасан Elbasan | |
— град — | |
Изглед на Елбасан | |
Страна | Албания |
---|---|
Област | Елбасан |
Окръг | Елбасан |
Община | Елбасан |
Надм. височина | 140 m |
Население | 78 703 души[1] (1 октомври 2011 г.) |
Пощенски код | 3001–3006 |
Официален сайт | www.elbasani.gov.al |
Елбасан в Общомедия |
Елбасан (на албански: Elbasan или Elbasani) или Конюх е град в централната част на Албания, административен център на област Елбасан и околия Елбасан.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен по поречието на река Шкумбини. Той е сред най-населените градове в страната с около 120 000 жители към 2003 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Градът възниква през I век под името Скампа. Началото на днешния Елбасан е поставено през 1466 година от османския султан Мехмед II. В български и сръбски извори от XV век и насетне новооснованият град е известен и под името Конюх, както и Нови град, а в гръцки – Неокастро.
В града са заселени жители от други области, включително и българи. Началото на българската колония, просъществувала повече от 200 години, е поставено през 1466 – 1467 г. от 15 семейства от Скопие.[2] Днес в Елбасан живеят около 12 000 българи, преселници от областта Голо бърдо.
През лятото на 1466 година е изградена крепостта на Елбасан. Подложен е на неуспешна обсада от Скендербег през следващата 1467 г.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Транспортен възел. Черна металургия, дървообработване. Център на селскостопански район.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Елбасан
- Муртеза Пеза (1919 – 1981) – югославски партизанин и албански писател
- Даниел Годели (р. 1992) – албански щангист
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Albania: Prefectures and Major Cities - Population Statistics, Maps, Charts, Weather and Web Information // Архивиран от оригинала на 20 ноември 2022 г. Посетен на 20 юли 2024 г.
- ↑ Гюзелев, Боян. Албанци в Източните Балкани, София 2004, с. 69 – 70
|
|