Емих IV – Уикипедия

Емих IV
Emich IV von Leiningen
граф на Лайнинген
Роден
1215 г.
Починал
1281 г. (66 г.)
Герб
Семейство
РодЛайнингени
БащаФридрих II (Лайнинген)
МайкаАгнес фон Еберщайн
Братя/сестриБертхолд фон Лайнинген
Хайнрих фон Лайнинген
Фридрих III (Лайнинген)
ДецаЕмих V (Лайнинген)
Агнес фон Лайнинген
Емих IV в Общомедия

Емих IV фон Лайнинген (на немски: Emich IV von Leiningen, * ок. 1215, † 1281) е граф на Лайнинген. Той е основател на град Ландау в Пфалц.

Той е вторият син на граф Фридрих II († 1237) от род Валрамиди, граф на Саарбрюкен и граф на Лайнинген, и съпругата му Агнес фон Еберщайн, дъщеря на граф Еберхард III фон Еберщайн.[1] Майка му е братовчедка на унгарската кралица Гертруда от Мерания.

Брат е на Фридрих III († 1287), Бертхолд († 1285), епископ на Бамберг, Хайнрих († 1272), епископ на Шпайер († 1272). Чичо е на Фридрих фон Боланден, епископ на Шпайер (1272 – 1302), и на Емих фон Лайнинген, епископ на Шпайер († 1328).

Замък Ландек

След смъртта на баща му се стига до конфликт между Емих IV и брат му Фридрих III († 1287), който е уреден с подялба на наследството чрез съдействието на техния чичо по майчина линия, Конрад V фон Еберщайн, епископът на Шпайер († 1245). Емих получава половината със замък Ландау. Той основава линията Лайнинген-Ландек.

Около 1260 г. той създава селище около замък Ландек, което става през 1274 г. град Линдау. Емих умира през 1281 г. и е наследен от син му със същото име.

Гробът на Кунигунда фон Лайнинген, графиня на Бламон, в капелата на Корделиерите в Нанси, Лотарингия

Емих се жени през 1234 г. за Елизабет от Аспремонт (1227 – 1264). Те имат децата:[2][3]

През 1265 г. той се жени втори път за Маргарета фон Хенгебах (Хаймбах), вдовица на граф Симон I фон Спонхайм-Кройцнах († 1264). Бракът е бездетен.

  • Michael Martin: Kleine Geschichte der Stadt Landau. G. Braun, Karlsruhe, 2006, ISBN 3-7650-8340-2.
  • Alexander Thon, Hans Reither, Peter Pohlit: Burgruine Landeck. Schnell und Steiner, Regensburg 2005, ISBN 3-7954-1713-9.
  • Johann von Birnbaum: Geschichte der Stadt und Bundesfestung Landau, mit dazu gehörigen Belegen. Kohlhepp, Kaiserslautern, 1830
  • Friedrich Oswald:Leiningen, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 142 – 144