Епигони – Уикипедия

Това е статия за гръцкия мит. За наследниците на Александър Македонски (също наричани епигони) вижте Диадохи

Епигони (от гр. „наследници“) в древногръцката митология са синовете на Аргоските герои, които се бият и умират в първия поход срещу Тива. Полиник и шест негови другари („Седемте срещу Тива“) нападат Тива, защото братът близнак на Полиник – Етеокъл, отказва да предаде трона. Вторият поход срещу Тива, наречен войната на Епигоните, е 10 години по-късно, когато Епигоните решават да отмъстят за смъртта на бащите си.

Според Аполодор те са:

• Егиалей, син на Адраст
• Алкмеон, син на Амфиарай
• Амфилох, син на Амфиарай
• Диомед, син на Тидей
• Евриал, син на Мекестей
• Промах, син на Партенопей
• Стенел, син на Капаней
• Терсандър, син на Полиник

Към тях Павзаний добавя и:

• Полидор, син на Хипомедонт

Аполодор и Павзаний описват историята на войната на Епигоните с някои разлики. Според Аполодор, Делфийският оракул обещал победа на Епигоните, ако Алкмеон бъде избран за техен предводител и така и станало. Егиалей бил убит от Лаодамант, син на Етеокъл, но Алкмеон убил Лаодамант. Тиванци били победени и по съвет на гадателя Тирезий напускат града. Павзаний казва, че Терсандър бил техен водач и когато Лаодамант напуснал Тива с останалите тиванци, Терсандър, синът на Полиник, водач на първия поход срещу Тива, станал цар на Тива.

Статуи на Епигони има в Аргос и Делфи.

Войната на Епигоните е тема на епическа поема, приписвана от някои на Омир.

• В по-широк смисъл епигон се използва, за да обозначи човек, последовател или деятел в някаква област, лишен от оригиналност и буквално повтарящ идеите на своите предшественици.

• Аполодор, Библиотека, (Loeb Classical Library, No. 121, Books I-III), English Translation by Sir James George Frazer, Harvard University Press (1921)
• Херодот, The Histories, (Loeb Classical Library, No. 118, Books Iii-IV), English Translation by A. D. Godley, Harvard University Press (1920)
• Павзаний, Description of Greece, (Loeb Classical Library, Arcadia, Boeotia, Phocis and Ozolian Locri; Books VIII-X), English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., Harvard University Press (1918)