Живко Кайкамджозов – Уикипедия

Живко Кайкамджозов
Информация
Държава България
Роден
Починал
8 юли 2012 г. (81 г.)
Званиемайстор на спорта
Най-високо ЕЛО2430 (януари 1976)
Място в света 238 (януари 1976)
Страница в сайта на ФИДЕ

Живко Георгиев Кайкамджозов е български шахматист, треньор и журналист. Той е международен шахматен съдия и член е на централния комитет на ФИДЕ. [1]

Кайкамджозов е икономист по образование, завършва Висшия икономически институт в София.

Състазателната му кариера продължава от 1947 до 1992 г. През 1976 г. достига 238-мо място в световната ранглиста.

През 1962 г. създава първата в България детско юношеска школа по шахмат в Добрич. По-късно през 1969 г. създава школа и в София, където под негово ръководство тренират Любен Спасов, Маргарита Войска, Петър Великов и други.

Като журналист работи дълги години в сп. „Шахматна мисъл“, в. „Спорт“ и в. „7 дни спорт“. Автор е на 33 книги с шахматна тематика.

През 1986 г. е съдия на мача за световната титла между Анатоли Карпов и Гари Каспаров.

През 2006 г. става почетен гражданин на родния си град Добрич.[2]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Шахматът – занимателна игра, изд. „Библиотека за шахматиста“, 1968 г.
  • Сицилианска защита – вариант Найдорф, изд. „Медицина и физкултура“, София 1977 г.
  • Към шахматни висини, София 1984 г.
  • Български вариант в сицилианска защита, изд. „Национален център за шахматна информация“, 1990 г.
  • Чудният свят на шахмата: Шахматни комбинации, изд. „Спорт“, София 1992 г. ISBN 954-468-003-9
  • По стръмнините на шахматния Еверест, изд. „Пропелер“, 1998 г. ISBN 954-9669-10-6
  • Загадъчният феномен, изд. „Аеротерм Прес“, 2000 г.
  • Блясъкът на короната, изд. „Аеротерм Прес“, 2000 г. ISBN 954-8782-15-4
  • Пленници на Каиса, изд. „Пропелер“, 2000 г. ISBN 954-8782-15-4
  • Герои от турнирните сцени, изд. „Аеротерм Прес“, 2000 г. ISBN 954-8782-15-4
  • Георги Трингов, 2001 г. ISBN 954-8782-15-4
  • Блинд – феномените и техните подвизи, изд. „Аеротерм Прес“, 2001 г. ISBN 954-8782-15-4
  • Българският шахмат – история, личности, творчество, том I, 2001 г. ISBN 954-427-461-8
  • Първи стъпки в шахматното царство, изд. „Аеротерм Прес“, 2002 г. ISBN 954-90645-6-5 (за деца)
  • Мистериите на шахматните гамбити ч.2, изд. „Пропелер“, 2002 г. ISBN 954-9669-28-9
  • Антоанета шахматната кралица, изд. „7 дни спорт“, 2004 г. ISBN 954-649-735-6
  • От царски гамбит до Веселин Топалов, изд. „Звезди“, 2007 г. ISBN 954-9514-70-6
  • Блясък и нищета на шахмата, изд. „Звезди“, 2007 г. ISBN 978-954-9514-76-6[3]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Доайенът на шахматната журналистика Живко Кайкамджозов празнува 75-годишен юбилей днес[неработеща препратка]
  2. ↑ Вписаха Живко Кайкамджозов в почетната книга на Добрич[неработеща препратка]
  3. ↑ Книгата “Блясък и нищета на шахмата” бе преведена и в САЩ, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305154744/http://sportal.bg/news.php?id=132094, посетен на 3 октомври 2008 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия за шахматист все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Румъния, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Шахмат“         Портал „Шахмат“          Портал „Румъния“         Портал „Румъния“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Живко_Кайкамджозов&oldid=11436091“.