Зебу – Уикипедия

Зебу

♂ Зебу

♀ Зебу

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Кухороги (Bovidae) род: Говеда (Bos) вид: B. taurus подвид: Зебу (B. p. indicus)

Научно наименование

Bos primigenius indicus Linnaeus, 1758

Синоними

Bos indicus Linnaeus, 1758 Bos indicus gudali Bos taurus indicus Linnaeus, 1758

Зебу в Общомедия

[ редактиране ]

Зебу (Bos primigenius indicus), познат още като „гърбаво говедо“ от семейството на едрия рогат добитък. За разлика от останалите представители на едрия рогат добитък като крави, бизони и якове, зебу е много добре приспособено за живот към тропически климат.

Зебу е преживно животно, чийто родоначалник се предполага, че е турът.^[1] Живее в тропическа Азия, откъдето е било пренесено в Европа и оттам в цяла Африка и на Мадагаскар. Индийското зебу е опитомено още в най-стари времена. Характерна особеност на това животно е гърбът в областта на холката. Подобно на камилата зебу има една или две месести гърбици, които служат като хранително и водно депо. Те достигат до 5 - 8 kg, което се равнява на около 3% от общата им маса. При биците гърбицата е развита по-силно. Главата на зебуто е дълга и тясна, с изпъкнало чело. Ушите са увиснали, шията е голяма. Краката са средно дълги и право поставени. Рогата са различни по големина и форма. Цветът на космената покривка е различен, но най-често се срещат черна, сива, червена и пъстра. Животните имат плътна и тлъста кожа, която отделя силно миришеща лой (сало). Тя отблъсква кърлежите, преносители на пироплазмидози.

Зебуто се развъжда в Индия и Африка, в тропическите и субтропическите области на Америка, в Близкия изток.

Жителите на Азербайджан ласкаво наричат зебуто „кърмачка“. Млечността на кравите зебу не е висока, но животните са много издръжливи, и по-добре от говедата се приспособяват към разнообразни климатични условия. През зимата хранят зебу с различни смески и комбинирани фуражи. А когато тревата едва що се покаже изпод снега, откарват животните на пасищата.

В Куба се отглежда кубинско зебу.^[2] При кръстосването му с местни сиви и червени степни говеда се получават хибриди — рекордьори по отношение на жизненост и пригодност към местните условия.

Добри резултати са получени от такива кръстоски и в стопанството „Аскания Нова“ в бившия СССР. Хибридите тежат 400 – 450 kg, млеконадоят от най-добрите животни е 3000 – 3500 литра при масленост 4,2 – 4,5%.

• Зебу също е домашно животно