French
DeutschИван Терзиев (режисьор) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Терзиев.
| Иван Терзиев | |
| български кинорежисьор | |
 | |
| Роден | 11 февруари 1934 г. |
|---|---|
| Починал | 28 февруари 2021 г. |
| Националност |  България |
| Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Режисура | |
| Активност | от 1958 |
| Значими филми | „Мъже без работа“ „Селцето“ „Господин Никой“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Меглена Попова |
| Уебсайт | |
Иван Димитров Терзиев е български режисьор, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Терзиев е роден на 11 февруари 1934 г. в град Ловеч. Средно образование завършва в Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч) с отличен успех, като е първенец на випуск 1951 г. [1]Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1958) и кинорежисура във ВГИК Москва (1966)[2].
Като актьор в Плевенския театър се включва в работата на основания в града киноклуб „ПЛЕВЕНФИЛМ“, където заснима 2 новели като сценарист и режисьор: „Пътища и параграфи“ получава Голямата награда на I кинолюбителски фестивал (1960). На следващия фестивал (1962) голямата награда е вече Златен медал и той е присъден на „Големите и малките“. Филмът е изпратен на IV Световен младежки фестивал в Хелзинки и там е отличен с втори Златен медал. Тези изяви на кинолюбителя Иван Терзиев, квалифицирани като „принос в утвърждаването и развитието на кинолюбителството у нас“, стават причина Федерацията за алтернативно кино да отбележи неговия 70-годишен юбилей с Почетен диплом. С филма „Големите и малките“ той се явява на обявения в София конкурс за специалността „кинорежисура“ във ВГИК. Класира се на първо място и заминава за Москва. Дипломната му работа, филмът „Фьодор Грай“, получава Гран-при и награда за мъжка роля на фестивала ВГИК 66.
В десетилетието, последвало „Селцето“, прави 2 безуспешни опита за игрални филми. Това го принуждава да се обърне към „кратките форми“. Като сценарист и режисьор заснима 7 новели и няколко късометражни документални филми в тогавашната студия „Спектър“. След 1989 г. написва сценарий за документален филм с работно заглавие „Апокрифи“, а темата е „забранените по времето на социализма филми“, с който кандидатства безуспешно на две от сесиите на Националния филмов център.
В НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ е професор, художествен ръководител на класове по „кинорежисура“ (4 класа); „режисура на монтажа“ (4 класа); „актьорство за кино и ТВ“ (3 класа). Паралелно с това ръководи едногодишни школи по „кинорежисура“ и „актьорство за кино и ТВ“. Поканван да изнесе цикъл от лекции в НБУ и Югозападния университет „Неофит Рилски“; СИФ „Бояна“; БНТ; Студия за научно-популярни и документални филми; филмови студии „Време“ и „Екран“.
Умира на 28 февруари 2021 година.[3]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Документални
- „Среща с равнодушието“ (1970)
- „Широка лъка и света“ (1973)
- Игрални
- „Г-н Никой“ (1969) – награда за мъжка роля на фестивала във Варна;
- „Мъже без работа“ (1972) – награда на Комсомола и награда за мъжка роля на фестивала във Варна; награда Жорж Садул – Париж.
- „Силна вода“ (1976) – награда на кинокритиката и награда за мъжка роля на фестивала във Варна, специална награда – Локарно. Селекциониран е за ФЕСТ 77 в Белград – 100-те най-добри филма от световната годишна кинопродукция.
- „Селцето“ (1980) - сериал, който 10 години чака своята премиера. Киновариантът на филма е селекциониран за програмата „особен поглед“ на фестивала в Кан (1986).
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Удостоен със Златен медал от Министерството на просветата и културата във връзка с честването на 24 май 1974 г.
Награда Златен медал от община Ловеч при честването Деня на град Ловеч – (10 май 2014).
Носител на орден „Кирил и Методий“ I степен (23 май 1977) и огърлие (22 юли 2020).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 44.
- ↑ Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 35.
- ↑ Цветкова, Виолета. Последният мохикан от забраненото кино // Култура, 28 февруари 2021. Посетен на 1 март 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Терзиев в
Internet Movie Database - Красимир Крумов, „Неизбежност на истината“, в-к „Култура“, бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „Силна вода“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев)
- Красимир Крумов, „Селцето“, в-к „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г. (за „Селцето“, 5-сериен игрален филм, 1978, Българска телевизия, СИФ „Бояна“; реж. Иван Терзиев, сц. Константин Павлов)
- Иван Терзиев: Кино, моя любов!, БНТ, „Умно село“, 29 април 2017
- Иван Терзиев на 80, БНТ
- Цветан С. Тодоров, Иван Терзиев на 80, в-к „Култура“, бр. 7 (2756), 21 февруари 2014
- Красимир Кастелов, Забранените филми – у нас и по света, drugotokino.bg, 30 ноември 2012
- „Силна вода“ на сайта на Филмовия фестивал в Локарно Архив на оригинала от 2018-06-30 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||
|
