Крива паланка – Уикипедия

Крива паланка
Крива Паланка
— град —
Знаме
      
Герб
Крива паланка
42.2017° с. ш. 22.3317° и. д.
Крива паланка
Северна Македония
42.2017° с. ш. 22.3317° и. д.
Крива паланка
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Географска областСлавище
Площ480,81 km²
Надм. височина644 m
Население14 558 души (2002)
Пощенски код1330
Телефонен код+389 (0)31
МПС кодKU
Официален сайтwww.krivapalanka.gov.mk
Крива паланка в Общомедия

Крива паланка (понякога в старата литература Криворечна паланка или Егри паланка, на македонска литературна норма: Крива Паланка; на турски: Egri Palanka, Егри Паланка) е град в североизточната част на Северна Македония, център на едноименната община Крива паланка.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в подножието на Осоговската планина на двата бряга на Крива река и притока ѝ Дурачка река в областта Славище. Крива паланка е отдалечена на 100 km от столицата Скопие. В непосредствена близост на града се намира ГКПП Деве баир с България. Само на 2 km от центъра на града се намира Осоговският манастир.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Документ на Кривопаланското българско общинско управление от 3 януари 1916 г.
Крива паланка и Крива река
Църквата „Свети Димитър“

През 1689 укрепената Крива паланка е епицентър на Въстание на Петър Карпош, в края на което е опожарена. Църквата „Свети Димитър“ е построена в 1833 г. През 1845 година в Крива паланка е построена нова българска църква, а в двора ѝ българско училище. Според свидетелства на посетили селището през 1859 година американски мисионери, то има 3 хиляди жители, мнозинството от тях българи.[1] През 1868 година официално е създадена Паланечката българска община.

В началото на XX век Крива паланка е смесено българо-турско градче в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 1500 жители българи християни, 2500 турци, 20 власи и 320 цигани.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има само 3 сръбски патриаршистки къщи.[3] В началото на XX век християнското население на Крива паланка е изцяло под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Паланка има 1364 българи екзархисти и функционират българско основно и прогимназиално училище.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 2 къщи в града до 1903 година признават Цариградската патриаршия.[5]

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 11 септември всички членове на българската община, начело с архиерейския наместник, са арестувани и предадени на военнополевия съд в Скопие, а наместничеството е затворено. Сръбският архиерейски наместник поп Наце започва заедно със сръбски учители и жандарми обиколки на казата, за да приканват селяните да избегнат побоите и изтезанията като станат сърбомани.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Крива паланка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Поне 15 души родом от Крива паланка, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[8]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Величко В. Кулев от Шумен е български кмет на Крива Паланка от 8 октомври 1941 година до 2 април 1943 година. След това кмет е Димитър Т. Петров от Сливен (2 април 1943 - 9 септември 1944).[9]

Печат на Градската община Крива паланка

Според преброяването от 2002 година Крива паланка има 14 558 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 13 758
албанци 0
турци 2
роми 668
власи 2
сърби 88
бошняци 1
други 39

Градът има положителен демографски прираст и един от малкото в страната, в които този прираст се дължи не на албанско население.

Поради стратегическото местоположение на Крива паланка на паневропейски транспортен коридор 8 се предвижда да бъде продължена железопътната линия до границата с България и Гюешево, която е изградена до село Беляковце.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Кривопаланчани
Михалко Мазаков – борец за самостоятелна българска църква и училище в Крива паланка и член на местния революционен комитет, основан от Васил Левски, с двамата му сина Георги (отляво) и Петър (отдясно).[11]

В XIX и началото на XX век Крива паланка е със смесено турско-българско население. Водач на българските възрожденски борби в Паланечко и представител на Първия български църковно-народен събор е поп Георги Паланецки. Едни от известните кривопаланци са дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Александър Димитраков, член на Централния ѝ комитет, и Манасий Лучански. От Паланка е и видният български писател Димитър Хаджилиев. Сред македонците по националност се открояват имената на югославския политик и учен Борис Арсов, режисьора и сценарист Кирил Ценевски, министрите Ненад Новковски и Мери Младеновска-Георгиевска.

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Криворечна паланка е наречена улица в квартал „Красна поляна 3“ в София (Карта).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Видоески, Божидар. За вокалната система на кривопаланечкиот говор. – Мак. јазик, 1953, № 5 – 6, 112 – 121; № 7, 156 – 165; № 8, 173 – 182; № 9, 206 – 209.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 35.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  3. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142 – 143. (на френски)
  5. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
  6. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854 – 855.
  8. ↑ ДВИА, ф. 39
  9. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  11. ↑ ЦДА, фонд 2069К, опис 1, а.е. 399, л. 3
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крива_паланка&oldid=12183046“.