Ласкариди – Уикипедия
Ласкаридите са династия на византийските императори в Никейската империя между 1204 и 1261 г. от фамилията Ласкарис (на гръцки: Λάσκαρις; Laskaris).
Теодор I Ласкарис (1204 – 1222)
[редактиране | редактиране на кода]основатели на династията на Ласкаридите са братята Константин Ласкарис и Теодор I Ласкарис. След превземането на Константинопол от латините през 1204 г. Константин Ласкарис организира съпротивата в Мала Азия и е обявен за император на Никея, но управлява само един ден и умира. След неговата смърт той е наследен от брат си Теодор I Ласкарис. След като новият василевс се установява в Никея, кръстоносците го нападат и побеждават при Пиманенон (6 декември 1204), а след това при Адрамит (19 март 1205). Спечелил сражението с трапезундския император Давид Комнин, той се съюзява с българския цар Калоян и превзема Кизик и Никомедия (1205). Тъй като е обезпокоен от мощта, иконийският султан Кейхосров I се съюзява срещу него с латините. Заплашен от турците, Теодор I Ласкарис вика на помощ царя на Малка Армения Левон II и ги побеждава при Антиохия (1210). императорът губи битката с латините в Мизия (1211) и се опитва да си върне Константинопол с дипломатически средства, женейки се през 1219 г. за трети път за Мария дьо Куртене, дъщеря на латинския император Пиер дьо Куртене и регентка на Латинската империя от 1218 г.[1]
Фамилни връзки
[редактиране | редактиране на кода]- Мануил Ласкарис, благородник; ∞ Йоана Карацена
- Константин Ласкарис (XI в.), византийски император, управлявал 1204
- Теодор I Ласкарис (1173 – 1222), император 1204 – 1222; ∞ 1 (1200): Анна Ангелина (†1212), дъщеря на император Алексий III Ангел; ∞ 2 (1212, развод 1219): Филипа, дъщеря на цар Рубен III Арменски; ∞ 3 (1219): Мария дьо Куртене (ок. 1204 – 1228), дъщеря на латинския император Пиер дьо Куртене
- Ирина Ласкарина (ок. 1200 – 1239), ∞ 1: Андроник Палеолог; ∞ 2 (1212): Йоан III Дука Ватаци, император 1222 – 1254
- Теодор II Ласкарис, император 1254 – 1258, ∞ Елена Асенина от България, дъщеря на българския цар Иван Асен II[2]
- Евдокия, ∞ за френски рицар
- Мария Ласкарина (ок. 1206 – 1270), ∞ (1218) Бела IV, крал на Унгария
- Николай Ласкарис († ок. 1212)
- Йоан Ласкарис († ок. 1212)
- Ирина Ласкарина (ок. 1200 – 1239), ∞ 1: Андроник Палеолог; ∞ 2 (1212): Йоан III Дука Ватаци, император 1222 – 1254
- Георги Ласкарис (†1235), севастократор, дук на Трапезунд
- Константин Ласкарис (†1211)
- Алексий Ласкарис (†сл. 1222), севастократор
- Исак Ласкарис (†сл. 1222), севастократор
- Михаил Ласкарис (†1261/1271 г.)
- Мануил Ласкарис (†сл. 1255), протосеваст, стратег на Димотика.[3]
Йоан III Дука Ватаци-Ласкарис (1222 – 1254)
[редактиране | редактиране на кода]Теодор I Ласкарис е наследен на престола от зет си Йоан III Дука Ватаци Ласкарис (1222 – 1254). Новият владетел на Никейската империя се впуска във военни походи срещу кръстоносците и ги побеждава през 1224 г. отвоюва Тракия, Македония (1246) и Северен Епир (1254). Съдейства за възстановяването на българската патриаршия (1235) и сключва съюз с българския цар Иван Асен II, насочен срещу Латинската империя. Отблъснат е единствено от венецианците, когато напада остров Крит (1235) и Константинопол (1236). През 1212 се жени за Ирина Ласкарина (ок. 1200 – 1239), дъщеря на Теодор I Ласкарис, която ражда престолонаследника Теодор II Ласкарис (1221 – август 1258). След смъртта на Ирина Ласкарина, Йоан III Дука Ватаци Ласкарис се жени повторна през 1244 г. за Констанца (1230 – 1307), дъщеря на германския император Фридрих II фон Хоенщауфен, от която няма деца.[1]
Теодор II Ласкарис и Йоан IV Дука-Ласкарис (1254 – 1261)
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на Йоан III Дука Ватаци Ласкарис с никейската корона се увенчава неговият син Теодор II Ласкарис (1254 – 1258), който присъединява към владенията си Епирското деспотство. Воюва успешно и с турците. През 1256 г. принуждава цар Михаил II Асен да му отстъпи крепостта Цепина.[1] Теодор II Ласкарис е женен за Елена (1226 – ?), дъщеря на българския цар Иван Асен II, от която има пет деца:
- Йоан IV Дука Ласкарис (1250 – 1274), император 1258 – 1261
- Ирина Ласкарина Асенина ∞ 1238 за Константин Тих Асен († 1277) цар на България
- Мария ∞ 1256 за Никифор I Комнин от Епирското деспотство († 1296)
- Теодора († сл. 1264); 1 ∞: сл. 1258 Матьо от Монс, барон на Велигости в Морея; 2 ∞ 1273 Яков Светослав, деспот на Видин († 1273)
- Евдокия Ласкарина Асенина ∞ Пиетро ди Вентимиля (1230 – 1278), граф на Вентимиля и Тенд.[4]
След смъртта на Теодор II Ласкарис на престола се възкачва малолетният му син Йоан IV Дука Ласкарис (1258 – 1261). Неговото управление започва с регентството на Михаил VIII Палеолог, който се възползва от бунта на аристократите и принуждава василевса да го направи свой съимператор. През 1261 г. Йоан IV Дука Ласкарис е затворен и ослепен от опекуна си Михаил VIII Палеолог, който става едноличен владетел и във Византия започва ерата на Палеолозите.[1]
Династията на Ласкаридите в Никея
[редактиране | редактиране на кода]- 1204 – 1222 Теодор I Ласкарис (1173 – 1222)
- 1222 – 1254 Йоан III Дука Ватаци Ласкарис (1193 – 30.10.1254)
- 1254 – 1258 Теодор II Ласкарис (1221 – август 1258)
- 1258 – 1261 Йоан IV Дука Ласкарис (1250 – 1274)
Други членове на фамилията
[редактиране | редактиране на кода]- Константин Ласкарис (учен) (1434 – 1501), византийски учен
- Андреас Йоан Ласкарис (1445 – 1534), византийски учен, преводач и библиотекар
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 185 – 186.
- ↑ genealogy.euweb.cz
- ↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 88б. Ласкарисы. Император Никеи 1204 – 1222
- ↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 88в. Дука-Ватадзисы. Императоры Никеи 1222 – 1258
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- E. Trapp, Downfall and Survival of the Laskaris Family, In: Macedonian Studies 1.2, Neu Delhi, 1983, с. 45 – 49
- Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, с. 14487 – 556