Ласкариди – Уикипедия

Ласкаридите са династия на византийските императори в Никейската империя между 1204 и 1261 г. от фамилията Ласкарис (на гръцки: Λάσκαρις; Laskaris).

Династията на Ласкаридите в Никея

[редактиране | редактиране на кода]
Ирина Ласкарина Асенина
  1. Мануил Ласкарис, благородник; ∞ Йоана Карацена
    1. Константин Ласкарис (XI), византийски император, управлявал 1204 – 1205
    2. Теодор I Ласкарис, император 1204–1222; ∞ 1: Анна Ангелина, дъщеря на император Алексий III Ангел; ∞ 2: Филипа, дъщеря на цар Рубен III Арменски; ∞ 3: Мария дьо Куртене, дъщеря на латинския император Пиер дьо Куртене
      1. Ирина ЛаскаринаЙоан III Дука Ватаци, император 1222–1254
        1. Теодор II Ласкарис, император 1254–1258, ∞ Елена Асенина от България, дъщеря на българския цар Иван Асен II[1]
          1. Ирина Ласкарина АсенинаКонстантин Тих Асен († 1277) цар на България
          2. Мария ∞ Никифор I Комнин от Епирското деспотство († 1296)
          3. Йоан IV Дука Ласкарис, император 1258–1261
          4. Евдокия Ласкарина АсенинаПиетро ди Вентимиля (1230-1278), граф на Вентимиля и Тенд
          5. Теодора († сл. 1264); 1 ∞: сл. 1258 Матьо от Монс, барон на Велигости в Морея; 2 ∞ 1273 Яков Светослав, цар в северозападната част от България († 1273)
      2. Мария ЛаскаринаБела IV, крал на Унгария
      3. Николай Ласкарис († ок. 1212)
      4. Йоан Ласкарис († ок. 1212)
    3. Георги Ласкарис
    4. Алексий Ласкарис
    5. Исак Ласкарис
    6. Михаил Ласкарис (1261/1271 г.)
    7. Мануил Ласкарис

Други членове на фамилията

[редактиране | редактиране на кода]
  • E. Trapp, Downfall and Survival of the Laskaris Family, In: Macedonian Studies 1.2, Neu Delhi, 1983, с. 45 – 49
  • Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, с. 14487 – 556