French
DeutschЛуций Квинкций Цинцинат – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Квинкций Цинцинат.
| Луций Квинкций Цинцинат Lucius Quinctius Cincinnatus | |
| римски политик | |
 | |
| Роден | ок. 519 пр.н.е. |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Майка | неизв. |
| Братя/сестри | Тит Квинкций Капитолин Барбат[1] |
| Деца | Луций Квинкций Цинцинат[2][3] Тит Квинкций Пен Цинцинат[2][4] Кезо Квинкций[2][5] Квинт Квинкций Цинцинат[2][6] |
| Луций Квинкций Цинцинат в Общомедия | |
Луций Квинкций Цинцинат (на латински: Lucius Quinctius Cincinnatus; * 519 пр.н.е.; † 430 пр.н.е.) e римски консул през 460 пр.н.е. и диктатор през 458 пр.н.е. и 439 пр.н.е.
Той става за пръв път диктатор, когато Рим е заплашен от нападенията на племената екви, сабини и волски. Сенатът тогава го моли да поеме ролята на самостоятелен владетел, за да спаси града. През 458 пр.н.е. побеждава еквите в битка при планината Алгид до планината Алгид. Според Диодор Сицилийски през 457 пр.н.е. вероятно е консул с Марк Фабий Вибулан вместо Гай Хораций Пулвил и Квинт Минуций Есквилин.[7]
Цинцинат е древноримски патриций, но води живот на фермер. Той веднага се съгласява на предложението на Сената да стане диктатор, за да изпълни своя дълг към родината.[8] За 16 дена той побеждава враговете. В това време земите му не се обработват. След това Цинцинат връща властта обратно на народните представители и работи в чифлика си.
През 439 пр.н.е. е отново диктатор по време на разгрома на въстанието на плебеите. И този път той не стои дълго на тази служба, а се връща към своята земеделска работа. След около пет години Цинцинат умира в дълбока старост. Цинцинат е пример за републиканските добродетели, най-вече при Катон Стари.
Той има син, Кезо Квинкций, който е противник на трибуните и плебеите.
- На Цинцинат са назовани:
- Първият американски президент Джордж Вашингтон се смята за съвременен Цинцинат и е председател на „Общество Цинцинати“.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Тит Ливий, Histoire romaine Архив на оригинала от 2011-05-14 в Wayback Machine., Livre III, 11 – 35 Архив на оригинала от 2011-05-23 в Wayback Machine. & Livre III, 6 – 15 Архив на оригинала от 2011-05-23 в Wayback Machine., Université de Louvain Архив на оригинала от 2011-03-23 в Wayback Machine.
- Аврелий Виктор, Hommes illustres de la ville de Rome, XVII. L. Quinctius Cincinnatus, Philippe Remacle
- Флор, Abrégé de l'histoire romaine, Livre I, 11/26, Philippe Remacle
- Евтропий, Abrégé de l'histoire romaine, Livre I, 16, Philippe Remacle;
- Дион Касий, Histoire romaine, Livre V, Frag. XLIX, Philippe Remacle
- Диодор Сицилийски, Histoire universelle, Livre XII, 2, Philippe Remacle
- Дионисий Халикарнаски, Antiquités romaines, Livre X, 1 – 16/17 – 32 & Livre XI, 1 – 24, LacusCurtius.
- Cincinna′tus // A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Vol. I. Boston, Little, Brown, & Co., 1867..
- Forsythe, Gary. A Critical History of Early Rome: From Prehistory to the First Punic War. Berkeley, University of California Press, 2006.
- T. Robert S. Broughton: The Magistrates Of The Roman Republic. Band 1: 509 B.C. – 100 B.C. (= Philological Monographs. Bd. 15, Teil 1, ZDB-ID 418575 – 4). American Philological Association, New York NY 1951
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ QUIN0142 L. Quinctius (27) L. f. L. n. Cincinnatus // Посетен на 19 март 2021 г.
- ↑ а б в г L. Quinctius (27) L. f. L. n. Cincinnatus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 231 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 254 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 5029 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 303 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Диодор Сицилийски, Histoire universelle, Livre XII, 2
- ↑ Ливий, Ab urbe condita III, 26 – 29.
| |||||
|
