Пармиджанино – Уикипедия

Франческо Пармиджанино Francesco Parmigianino
италиански художник
Автопортрет в изпъкнало огледало; 1524; масло на дърво; диаметър 24,4 cm
Рождено име	Girolamo Francesco Maria Mazzola
Роден	21 януари 1503 Парма, Италия
Починал	3 септември 1540 (37 г.) Касалмаджоре, Италия
Националност	италианец
Стил	маниеризъм
Повлиян	Кореджо, Микеланджело, Рафаел
Пармиджанино в Общомедия

Франческо Пармиджанино е италиански художник и гравьор, един от най-известните представители на маниеризма. Роден е като Джироламо Франческо Мария Мацола, но по името на родния си град – Парма, става известен като Пармиджанино (умалителната форма на псевдонима му произлиза от малкото му тяло и нежния външен вид).

Роден е в Парма през 1504 г. и от много малък остава без баща. Отглеждат го братята на баща му, и двамата – живописци.

През 1524 г. Пармиджанино е в Рим, където е представен на новоизбрания папа Климент VII. За да демонстрира своето майсторство, той подарява на папата няколко свои картини, в т.ч. известната „Автопортрет в изпъкнало огледало“ (1524 г.), в която блестящо разрешава сложна задача с перспективата и придава на своето изображение почти сюрреалистичен вид (с огромна ръка на преден план, по-голяма от главата).

Пармиджанино е и известен гравьор.

През последните 10 години от своя кратък живот той завършва три от най-добрите си картини на религиозна тема:

• „Мадоната със Св. Маргарита, Св. Петър, Св. Йероним и Св. Михаил“, Болоня
• „Мадона с роза“
• „Мадоната с младенеца, ангели и Св. Йероним“ (известна и като „Мадоната с дългата шия“ (1534 – 1540), която сега се намира в галерия Уфици. Вероятно като мадоната е изобразена аристократката Паола Гонзага.

• 
  „Мадоната със Св. Маргарита, Св. Петър, Св. Йероним и Св. Михаил“, (1527-1529)
  пинакотека Болоня
• 
  „Мадона с роза“
  1528 – 1530
• 
  „Мадоната с дългата шия“;
  1534 – 40; масло; 216 x 132 cm; галерия Уфици; Флоренция
• 
  „Портрет на дама с шапка“ ("Турска робиня", сл. 1530)

По литературна традиция, произтичаща от Вазари^[1], за Пармиджанино е прието да се говори като за човек, постоянно вглъбен в мистически размишления и всецяло отдаден на алхимията. Автопортретът на художника, нарисуван в последната година от живота му, където Пармиджанино е изобразен дълбоко замислен, преждевременно остарял, потвърждава думите на неговия биограф. Вазари отдава дължимото на художника Пармиджанино, но с голямо съжаление пише за неговите увлечения и последвалия печален край на живописеца:

„...увличайки се от алхимия, той се превърнал от човек изящен и приятен, в брадат мъж с дълга и мръсна коса, почти див, съвсем не такъв, какъвто е бил по-рано, а после станал и мрачен и недружелюбен.“

• Parmigianino en Artcyclopedia
• Parmigianino ou l'inquiétude, par Pascal Bonafoux, professeur d'histoire de l'art à l'université de Paris VIII-Saint-Denis
• Fresques de Fontanellato
• Parmigianino et l'alchimie dans les fresques de Fontanellato Архив на оригинала от 2012-01-28 в Wayback Machine.
• Parmigianino et l'alchimie Архив на оригинала от 2006-03-03 в Wayback Machine.
• Iconologie des fresques de Fontanellato

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN LNB NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF