Пасище – Уикипедия

Пасище (от латинското pascere – „храня, паса“) е земя с тревна растителност, която се използва за паша на растителноядни животни. До появяването на механизираното селско стопанство, пасищата са били основните източници на храна за добитъка и конете през лятото. Пасищата все още се използват за паша, особено в по-сухите райони, където земята на пасищата не е подходяща за друг вид селскостопанско използване.

Има различни видове пасища: суходолни, разводнени, заблатени, планински и други. По степента на обработка се делят на естествени и култивирани.^[1] Култивираните пасища се създават чрез засяване на високопродуктивни треви, които имат по-голяма хранителна стойност, в сравнение с естествените пасища.

Растителността на пасищата може да включва различни житни, зърнено-бобови и други фуражни култури. Видът на почвата, минималната годишна температура и количеството валежи са важни фактори при управлението на пасищата.

Общата площ на пасищата по света съставлява около 26% от площта на сушата.^[2]

Говеда на паша на пасище в Чехия.