Пеко Таков – Уикипедия

Пеко Таков
Зам.-председател на ДС на НРБ
Мандат	9 юли 1971 – 19 юни 1986
Назначен от	I Държавен съвет
Секретар на ДС на НРБ
1971 – 1976	Минчо Минчев
1976 – 1986	Никола Манолов
Предшественик	Георги Андреев
Наследник	Георги Джагаров
Лична информация
Роден	15 август 1909 г. Мездра, Княжество България
Починал	29 юни 2001 г. (91 г.) София, България
Деца	Васил Таков, Янчо Таков, Добра Такова
Полит. партия	БКП (1928 – 1986)
Професия	партизанин • политик
Народен представител в: XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС
Портал  Политика

Пеко Петров Таков (Петър Петров Таков) е български политик от БКП. Участник е в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг).

Пеко Таков е роден е на 15 август 1909 г. в град Мездра, Врачанско, в железничарско семейство. По произход е от Цариброд.^[1]

Средното си образование получава в Търговската гимназия на Свищов и Червен бряг, между 1924 – 1928 г. От 1925 г. е член на РМС и активен участник в учителските борби. Работи като счетоводител в транспортна кантора в Червен бряг, същевременно е студент в Свободния университет на София. Член е на БРП (к.) от 1928 г. и през 1931 г. е определен за секретар на Райония комитет на БРП (к.). По решение на ЦК на 26 юни 1932 г. в село Бресте, се провежда Учредителна окръжна конференция, на която се създава Червенобрежкият партиен окръг. За окръжен секретар е избран Пеко Таков. За политическа дейност е арестуван три пъти. Осъден е по ЗЗД и изтърпява присъдата си в Шуменския и Сливенския затвор^[2].

След излежаване на присъдата участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона от 1943 г., партизанин от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг), впоследствие става командир на военно оперативен район и командир на отряда, и в същото време е секретар на свищовски ОК на БРП (к.), до 1943 г. ^[3][2] Получава две задочни смъртни присъди.^[4]

След 9 септември 1944 г. е главен секретар на Общия земеделски професионален съюз (1945 – 1948). През 1945 година оглавява Селскостопанския отдел при ЦК на БРП (к.) и играе ключова роля в първите години на колективизацията.^[5] Заедно с Пело Пеловски става инициатор на предизвикалото особено недоволство облагане от 1950 година с наряд за мляко на яловите крави и воловете.^[6]

Председател е на ЦКС (1948 – 1962) и член на Бюрото на областния комитет на БРП (к.). Бил е председател на Областния комитет на ОФ в Плевен, член е на Президиума на ВНС и НС на ОФ (9 декември 1947 – 10 януари 1954) и на ЦК на БКП от 2 юни 1958 до 2 април 1976 г. Бил е член и на Политбюро на ЦК на БКП от 19 ноември 1966 до 2 март 1982 г. Официалната причина за изваждането му от Политбюро е по здравословни причини, а неофициалната е съденето на сина му Янчо Таков.^[7] Избиран е за министър на вътрешната търговия и услугите (1962 – 1971) и многократно за народен представител. Между 9 юли 1971 и 19 юни 1986 г. е зам.-председател на Държавния съвет на Народна република България.^[2]

Награден със званията „Герой на Народна република България“ (1979), Герой на социалистическия труд (Указ № 788 от 14 август 1969), пет ордена „Георги Димитров“^[8], орден „13 века България“. Умира на 29 юни 2001 г. в София, България.

• Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.

п б р ←   зам.-председател на Държавния съвет на Народна Република България (9 юли 1971 – 19 юни 1986) → Андреев · Таков (3) · Джагаров (4) · Попов · Григоров (4) · Радев (2) · Атанасов · Мръчков

Нормативен контрол FAST GND ISNI LCCN PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Втора световна война“          Портал „История на България“