Тасос (град) – Уикипедия

Тасос
Λιμένας Θάσος
Централна улица в Тасос
Централна улица в Тасос
Тасос
40.7781° с. ш. 24.7094° и. д.
Тасос
Източна Македония и Тракия
40.7781° с. ш. 24.7094° и. д.
Тасос
Гърция
40.7781° с. ш. 24.7094° и. д.
Тасос
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемТасос
Географска областТасос
Надм. височина5 m
Население3331 души (2021 г.)
Пощенски код640 04
Телефонен код2593
Тасос в Общомедия

Тасос или Лименас Тасу (на гръцки: Θάσος, Λιμένας Θάσου, катаревуса: Λιμήν Θάσου, в превод пристанище на Тасос) е главният град на остров Тасос в Северна Гърция и център на дем Тасос в област Източна Македония и Тракия.

Селището е разположено на североизточния бряг на острова, приблизително на около 31 километра (17 мили) южно от град Кавала. Редовни фериботни линии свързват град Тасос с Кавала и селището Керамоти.

Изглед към Тасос
Изглед към Тасос
Пристанището на Тасос

Днешният град Тасос е непосредствено издигнат до някогашния античен град, разположен западно до днешния град.

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Skala Panajia (Liman), а старият град като Paleopolis-Thaso (Eski Kale).[1]

До пристанището е големият и живописен бивш метох, наричан Калогерикὸ (на гръцки: Καλογερικό), на манастира Ватопед от Света гора, великолепна постройка, издигната от монасите в XIX век, днес културен център.[2]

В 20-те години в града са заселени гърци бежанци. В 1928 година Лименас е местно-бежанско селище с 99 семейства бежанци с 446 души.[3][4]

В годините на Втората световна война (1941 – 1944) островът заедно с днешните Източна Македония и част от Западна Тракия са окупирани от България. Използвано е името Боровец[5]. В града е изградена българска корабостроителница, в доковете на която са строени граждански и военни кораби за Българския беломорски флот. Казармите на българската пехотна дружина от гарнизона в Кавала, макар необитаеми сега, могат да се видят тук в югозападния край на острова.

Сега градът, плажовете и красивата планина, покрита със средиземноморски борови гори, са притегателна дестинация за българските туристи и бизнес, а немалка част не само от обслужващия, но и от мениджърския персонал говорят български или са българи; други българи от години са се установили семейно на острова или закупуват имоти тук.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1886[4] 1151[4] 1215[4] 1493[4] 1749[4] 1875[4] 2052[4] 2300[4] 2600[4] 3130 3234 3331

В 1962 година развалините на античния град са обявени за паметник на културата.[6]

Намира се в горната част на първия хълм на височина от 137 метра над древната Агора. Построена е от първите обитатели и в различни периоди е ремонтирана и укрепвана. Била е подсилена с мраморни стени и е последната защита в случай на нападение.

На втория връх се намира древният храм на Атина, датиращ от началото на V век пр. Хр.

На третия връх се намира светилището на Пан.[7]

Строителството ѝ започва през VІ век пр. Хр., но сградите в нея са предимно от периода IV–II век преди новата ера. Агората е представлявала правоъгълен площад, заобиколен от колони. Това е търговският, политически и религиозен център на острова. До него се е достигало през три врати. Пространството е включвало сгради с най-различно предназначение – храмове, паметници и статуи.[8]

В северната ѝ част са били разположени административни сгради. През І век сл. Хр. павирана улица свързва входа на Агората с пристанището. Многократно е разрушавана от чужди нашественици и е възстановявана. През V век с материали от Агората е построена християнска базилика.

Агората на античния Тасос е открита по време на френски археологически разкопки през 1911 г. и в периода 1948 – 1955 г. Намерени са множество статуи, скулптури и надписи с голяма стойност, повечето от които днес са изложени в Лувъра в Париж.

Амфитеатърът на Тасос е разположен в естествена вдлъбнатина в района на Акропола с панорамен изглед към пристанището на града. Постростроен е в началото на III век пр. Хр. Сцената е изградена с мраморна фасада, а театърът е посветен на бог Дионисий. През I век е използван за гладиаторски състезания, заради което оркеструма се трансформира в арена и са поставени затворени врати. Тогава е ремонтиран, а на зрителските места са гравирани имената на видни посетители. Събирал е около 2000 зрители.[9]

Първите разкопки са направени от френски археолози през 1921 г. и са открити залата, оркеструма, алеите и част от сцената.

От 2015 г. амфитеатърът е затворен и се извършва неговата реставрация и консервация.

Историческа сграда, изпъкваща между другите сгради до древното пристанище на Тасос. Построена е в края на ХІХ век и днес в нея се организират различни изложби на гръцки и чуждестранни представители на изкуството.[10]

Родени в Тасос
  1. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  2. Περιφέρεια Ανατολικής Μακεδονίας και Θράκης – Περιφερειακή Ενότητα Καβάλας Thassos – Destinations, архив на оригинала от 31 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141231103912/http://tourismos.kavala.gr/tourist-guide/index.php?option=com_content&view=article&id=54:Thassos-Destinations, посетен на 31 декември 2014 
  3. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 258. (на македонска литературна норма)
  5. Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918 – 1944. Варна, Зограф, 2002, стр. 127.
  6. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 20 юли 2020 г.
  7. ((el)) Забележителности на Тасос, Акропол, „Thassos-View“
  8. ((el)) Забележителности на Тасос, Агора, „Thassos-View“
  9. ((el)) Забележителности на Тасос, Амфитеатър, „Thassos-View“
  10. ((el)) Забележителности на Тасос, Калогерико, „Thassos-View“
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)