French
DeutschХубава си, моя горо – Уикипедия
| Хубава си, моя горо | |
| песен | |
|---|---|
| Издаденa | 15 май 1875 г. |
| Стил | Елегия |
| Композитор | Георги Горанов |
| Автор на текста | Любен Каравелов |
| Изпълнители | Валя Балканска Теодоси Спасов Грета Ганчева Ричард Клайдерман Детски радиохор на БНР |
„Хубава си, моя горо“ е елегия от Любен Каравелов.
Написана е в емиграция и отразява носталгията на автора към родната природа. Композиторът Георги Горанов написва музика към текста.
Елегията по предложение на фолклориста професор Райна Кацарова е възприемана като неофициален химн на Копривщица и на Националния събор на българското народно творчество в града.[1] През 2014 г. е взето решение и песента вече е официално обявена за химн на „Бунтовната столица на българското Възраждане“ град Копривщица.[2][3]
Текст
[редактиране | редактиране на кода]Хубава си, моя горо
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,
твоите буки и дъбове,
твоите шуми гъсти,
и цветята и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада
на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща,
и под студа и под снега
живот се захваща.
„Знание“, г. I, кн. 9, 15 май 1875
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011, стр. 122
- ↑ Светлана Мухова, Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3
- ↑ Общински съвет Копривщица. Решение № 440 /31 октомври 2014 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
