Я – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Кирилска буква Я
Уникод (hex)
Главна: U+042F
Mалка: U+044F

Я, я е буква от кирилицата. Тя е последната по ред буква в българската, руската, украинската и беларуската азбука. Използва се за описване на съчетанието от звукове [ja] в началото на думата или след гласна (вж. йотация), както и когато е след съгласна, за отбелязване на палатализацията на тази съгласна и последващ звук /a/. В българския език, в неударена позиция „я“ [ja] се редуцира до [йъ] [jɐ] (вж. редукция на неударените гласни в българския език), а в някои глаголни окончания и в членната морфема, когато това окончание е под ударение, произношението на „я“ отново e йъ [jɤ̞] (примери: благодаря̀ [blɐgodɐˈrʲɤ̞], деня̀ [dɛˈnʲɤ̞], деня̀т [dɛˈnʲɤ̞t]).

Буквата се развива като ръкописно написан малък юс Ѧ. В графично отношение, а от гледна точка на руския език – и във фонетично, е наследник на малката носовка Ѧ (малък юс). От гледна точка на българския език това положение е неправилно, тъй като фонетичният развой на малката носовка в книжовния български език е дал звука [е]. Понастоящем я в българския се пише на мястото на историческо йотувано а, на ят (ѣ) в думи с якаво произношение, и по изключение с фонетична стойност [йъ] в някои глаголни окончания, където исторически стои йотиран голям юс (ѭ). Гласният звук в Я има звукова стойност на „ъ“ [ɤ̞] и в кратката, и в пълната членна форма на съществителните имена от мъжки род: деня [dɛˈnʲɤ̞], денят [dɛˈnʲɤ̞t] (окончания, понякога некнижовно и неправилно произнасяни с [а]).

Найден Геров пише Я на етимологическото място на Ѧ (малък юс), а също и след буквите ч, ж, ш.

В HTML кода е Я или Я за големи и я или я за малки букви.

Я е 30-ата и последна буква в българската азбука, а също и 33-та и последна в руската азбука. В руския език е със значение „Аз“. В ранно кирилската азбука „азъ“ се използва за „Аз“ (както в българския).

Я се използва за:

• изразяване на подкана: Я ела!
• усилване на казаното: Да не съм банкер, я!
• съюз: Я отиде, я не!; Я има, я няма!
• изненада: Я, той е тука!; Я, колко е красиво!

Кирилските Я и И се използват в лъжлива кирилска типография.