1980 Голяма награда на ЮАР – Уикипедия

Гран При на ЮАР
Киалами
Дължина писта	4,104 km
Обиколки	78
Състезание	320.112 km
Време	Сухо
Победител
Пилот – време	Рене Арну 1:36:52.54
Полпозишън
Пилот – време	Жан-Пиер Жабуй 1:10.00
Най-бърза обиколка
Пилот – време	Рене Арну 1:13.15 (51)

1980 Голяма награда на ЮАР е 17-о за Голямата награда на Южна Африка и трети кръг от сезон 1980 във Формула 1, провежда се на 1 март 1980 година на пистата Киалами, ЮАР.

Както е при предишното състезание в Интерлагос, в Киалами голямата надморска височина е съюзник за Рено. Френският отбор отново доминира по време на квалификациите като Жан-Пиер Жабуй е за втори път на пол-позиция, с време 1:10.00. Рене Арну се нареди втори, следван от Брабам-а на Нелсън Пикет, Лижие-тата на Жак Лафит и Дидие Пирони и Уилямс-а на Карлос Ройтеман. Водачът в генералното класиране Алън Джоунс се класира 8-и, докато Ферари-тата на Джоди Шектър и Жил Вилньов са 9-и и 10-и. Квалификацията ще се запомни с два тежки инцидента. Ален Прост с Макларън катастрофира на седмия завой и си счупи китката, докато Марк Сюрер получи сериозни контузии по краката, след катастрофа на завоя „Кроуторн“ със своя АТС. Германския тим първоначално решиха да участват само с един болид, но след инцидента, Ян Ламерс е извикан да замести Сюрер с един от старите болиди D3, като новия болид D4 е тотално унищожен. Холандецът обаче не успя да се класира за състезанието, за сметка на Джеф Лийс от Шадоу, който с 24-то място си нареди място за състезанието.

Елио де Анджелис не успя да потегли след началото на загрявачната обиколка, и трябваше да потегли последен. Джоунс направи силен старт от четвърта редица, но Рено-то на Жабуй поведе колоната към първия завой. Елио завърши само една обиколка след като загуби контрол върху своя Лотус. Вилньов излезе от трасето след втората обиколка като е седми, губейки много позиции. Еди Чийвър, в своето второ състезание след две неуспешни квалификации, завърши състезанието на завоя „Кроуторн“ в началото на деветата обиколка. Две обиколки по-късно на същото място загуби контрол и Ероуз-а на Рикардо Патрезе. По същото време Жак Лафит излезе пред Алън Джоунс за трета позиция. Алфа Ромео имаха труден ден, след като Патрик Депайе спря два пъти в бокса в първите обиколки, докато Бруно Джакомели вървеше 9-и, преди да отпадне в 70-а обиколка с повреда по двигателя. Джоди Шектър приключи участието си след дълъг престой в бокса при опита на механиците да оправят двигателя. Съотборникът му Жил Вилньов също напусна с повреда по трансмисията, като вече трето състезание нито един от пилотите на Ферари не видяха карирания флаг. Класирането след 32-рата обиколка бе: Жабуй, Арну, Лафит, Джоунс, Ройтеманю, Жан-Пиер Жарие, Пикет, Пирони, Джакомели и Йохен Мас. С отпадането на Алън Джоунс поради повреда по скоростната кутия, Ройтеман излезе четвърти пред Жарие и Пикет. Рена-тата на Жабуй и Арну вървяха заедно до началото на 62-рата обиколка, където от първа позиция отпадна Жабуй като от три състезания през сезона не успя да финишира. Това прати Арну начело пред Лафит, Ройтеман, Пикет, Пирони и Мас. Жарие пропадна от шестицата след спиране в бокса, заради вероятно завъртане което претовари предна дясна гума. Пирони е бърз в последните няколко обиколки като успя да мине пред Пикет в 69-а обиколка, докато Ройтеман се свлече до пета позиция на финала.

Рене Арну нямаше проблеми и пресече финалната права с 34 секунди зад Лижие-то на Лафит, и 52 секунди от Пирони. Също така това е първият път след 1968 Голяма награда на САЩ, където всички пилоти на подиума са от една и съща държава, както болиди направени от една и съща държава.

Поз	No	Пилот	Конструктор	Обиколки	Време/Отпадане	Място	Точки
1	16	Рене Арну	Рено	78	1:36:52.54	2	9
2	26	Жак Лафит	Лижие-Форд	78	+34.07	4	6
3	25	Дидие Пирони	Лижие-Форд	78	+52.49	5	4
4	5	Нелсон Пикет	Брабам-Форд	78	+1:01.02	3	3
5	28	Карлос Ройтеман	Уилямс-Форд	77	+1 Об.	6	2
6	30	Йохен Мас	Ероуз-Форд	77	+1 Об.	19	1
7	3	Жан-Пиер Жарие	Тирел-Форд	77	+1 Об.	13
8	20	Емерсон Фитипалди	Фитипалди-Форд	77	+1 Об.	18
9	14	Клей Регацони	Инсайн-Форд	77	+1 Об.	20
10	6	Рикардо Зунино	Брабам-Форд	77	+1 Об.	17
11	7	Джон Уотсън	Макларън-Форд	76	+2 Об.	21
12	11	Марио Андрети	Лотус-Форд	76	+2 Об.	15
13	17	Джеф Лийс	Шадоу-Форд	70	Окачване	24
Отп	23	Бруно Джакомели	Алфа Ромео	69	Двигател	12
Отп	15	Жан-Пиер Жабуй	Рено	61	Спукана гума	1
Отп	4	Дерек Дейли	Тирел-Форд	61	Спукана гума	16
Отп	21	Кеке Розберг	Фитипалди-Форд	58	Инцидент	23
НКл	22	Патрик Депайе	Алфа Ромео	53	Не е класиран	7
Отп	27	Алън Джоунс	Уилямс-Форд	34	Ск.кутия	8
Отп	2	Жил Вилньов	Ферари	31	Трансмисия	10
Отп	1	Джоди Шектър	Ферари	14	Двигател	9
Отп	29	Рикардо Патрезе	Ероуз-Форд	10	Завъртане	11
Отп	31	Еди Чийвър	Осела-Форд	8	Завъртане	22
Отп	12	Елио де Анджелис	Лотус-Форд	1	Завъртане	14
НСт	8	Ален Прост	Макларън-Форд		Инцидент
НСт	9	Марк Сюрер	АТС-Форд		Инцидент
НКв	18	Дейв Кенеди	Шадоу-Форд
НКв	10	Ян Ламерс	АТС-Форд

Генерално класиране при пилотите Поз Пилот Точки 1 Рене Арну 18 2 Алън Джоунс 13 3 Нелсон Пикет 9 4 Дидие Пирони 7 5 Елио де Анджелис 6

Генерално класиране при конструкторите Поз Конструктор Точки 1 Рено 18 2 Уилямс-Форд 15 3 Лижие-Форд 13 4 Брабам-Форд 9 5 Лотус-Форд 6

• The Official Formula 1 website // Посетен на 16 януари 2012.