Започва планираната през предната година персийска експедиция срещу Наксос, но жителите се оказват подготвени за съпротива, което довежда до четиримесечна обсада завършила неуспешно за нападателите. Останали без провизии и финансови средства персийците са принудени да се оттеглят.[2]
Тиранът на МилетАристагор, който е подбудител на експедицията изпада в неизгодно положение и се опасява от гнева на Дарий, поради което решава да вдигне на въстание срещу персите йонийските градове.
Аристагор обявява своята абдикацията и установяването на изономия т.е. равенство на хората в политиката и пред закона.[3]
Изпратено е съобщение до все още събрания флот от експедицията, който се състои предимно от сили предоставени от йонийските градове и които са командвани от тираните на тези градове. Тези тирани са заловени и предадени на населението на съответните градове, което довежда до прокуждането на повечето от тях.[3]
Към края на годината Аристагор заминава за Гърция да търси подкрепа за въстанието.
През зимата на 499/8 г. пр.н.е. Аристагор посещава Спарта, но цар Клеомен I отказва да подпомогне въстанието. Посещението му в Атина обаче довежда до подготвянето и изпращането на помощ от 20 атински и 5 еретрийски кораби.[4]
↑Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
↑John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 473
↑ абJohn Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 474
↑John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 482
↑ аб„The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 285