Царят ръководи нов военен поход в западните предели на царството (Сирия и Израел) и се сражава някъде на югоизток от Пелузий с египетска войска без да постигне решителен резултат, въпреки че и двете страни дават тежки жертви, което принуждава вавилонците да се оттеглят.[2]
Въпреки отразяването на вавилонската атака, Египет губи възможността да разпростира властта си по-дълбоко в Азия от Синай, поради което фараонът предпочита да се концентрира върху развитието на египетския флот.[5]
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 162 и 174
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 232, 397 и 717
↑Tao Wang. „A Brief History of the World“, iUniverse, 2002. стр.80
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 183
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 232 и 723