Abbey Road (албум) – Уикипедия

Abbey Road
Албум на Бийтълс
Записан22 февруари-20 август 1969, Лондон, Англия
Издаден26 септември 1969
ЖанрРок
Времетраене47:23
Музикален издателЕпъл Рекърдс
Пореден албум11
Езиканглийски
Професионална оценка
Хронология на Бийтълс
Йелоу събмарийн“ (1969) Abbey Road (1969) Let It Be“ (1970)
Abbey road в Общомедия

„Аби Роуд“ (на английски: Abbey Road) е единадесетият студиен албум на британската рок група Бийтълс. Той е последният албум, който групата почва да записва, въпреки че Let It Be е последният албум, завършен преди разпадането на групата през април 1970 г.[1] „Аби Роуд“ е записван главно през май, юли и август 1969 и излиза на 26 септември в Обединеното кралство и на 1 октомври 1969 г. в Съединените щати. Става номер 1 и в двете държави.

„Аби Роуд“ е рок албум, но включва и стилове като блус, поп и прогресив рок.[2]

  • Come Together
  • Something
  • Maxwell's Silver Hammer
  • Oh! Darling
  • Octopus's Garden
  • I Want You (She's So Heavy)
  • Here Comes The Sun
  • Because
  • Потпури

Останалата част от втора страна се състои от 16-минутен набор от осем песни, състоящи се от няколко кратки песни и фрагменти от песни:

You Never Give Me Your Money
Sun King
Mean Mr. Mustard
Polythene Pam
She Came In Through The Bathroom Window
Golden Slumbers
Carry That Weight
The End

  • Her Majesty

Abbey Road се превръща в най-продавания албум на Бийтълс.

Творческият директор на Епъл Рекърдс, Джон Кош, проектира обложката на албума. Това е единственият оригинален албум на Бийтълс в Обединеното кралство, който не показва нито името на изпълнителя, нито заглавието на албума на предната си корица, което е идея на Кош, въпреки че EMI ​​твърди, че записът няма да се продаде без тази информация. По-късно той обяснява, че „нямаше нужда да пишем името на групата на корицата... Те бяха най-известната група в света“.[3]

Снимката за предната корица на албума е направена на 8 август 1969 г. от фотографа Иън Макмилън.[4] Макмилън, качен на стълбата, прави седем-осем снимки на музикантите, докато те пресичат по пешеходната пътека няколко пъти улицата (за целта движението е спряно от полицай, а на Макмилън са дадени десетина минути). Пол МаккартниМаккартни разглежда снимките с лупа, за да реши коя да бъде използвана. Идеята била негова - преди снимките скицирал как си представя корицата: „четири малки пръчици, пресичащи зебрата“.[3]

Лондонската улица Abbey Road се превръща в атракция за почитателите на Бийтълс, които започват да се снимат в същите пози и на същото място.

  1. MacDonald, Ian. Revolution in the Head: The Beatles' Records and the Sixties. First Revised ed. London, Pimlico (Random House), 1997. ISBN 978-0-7126-6697-8. с. 300, 322.
  2. James E. Perone. The Album: A Guide to Pop Music's Most Provocative, Influential, and Important Creations. с. 215.
  3. а б Pollard, Lawrence. Revisiting Abbey Road 40 years on // news.bbc.co.uk. 7 August 2009. Посетен на 27 април 2023.
  4. Снимки за обложката на албума Abbey Road на „Бийтълс“ бяха продадени на търг // БНР, 2014-11-24. Посетен на 2023-04-27.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Abbey Road в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​