Amborella – Уикипедия

	Amborella trichopoda
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
разред:	Amborellales
семейство:	Amborellaceae
род:	Amborella
вид:	A. trichopoda
	Научно наименование
	Amborellales Melikyan et al., 1999 Amborellaceae Pichon, 1948 Amborella Baill., 1869 Amborella trichopoda Baill., 1869
	Amborella trichopoda в Общомедия
	[ редактиране ]

Amborella е монотипичен род от дребни храсти или малки дървета, ендемични за главния остров, Grande Terre, на Нова Каледония в югозападната част на Тихия океан.^[2] Родът е единственият член на семейство Amborellaceae и разред Amborellales и съдържа един вид, Amborella trichopoda.^[3] Родът Amborella е от голям интерес за систематиците на растенията, тъй като молекулярно-филогенетичните анализи я поставят като сестринска група на всички други цъфтящи растения.

Описание

Amborella е разтегнат храст или малко дърво с височина до 8 м. Има алтернативно подредени прости вечнозелени листа без прилистници.^[2]^[4] Листата са двуредни, с отчетливо назъбени или набраздени ръбове и дълги около 8 до 10 см.^[4]

Amborella има ксилемна тъкан, която се различава от тази на повечето други цъфтящи растения. Ксилемът на Amborella съдържа само трахеиди; отсъстват съдови елементи. Ксилеми от такъв тип отдавна се считат за примитивна характеристика на цъфтящите растения.^[5]

Видът е двудомен. Това означава, че всяко растение произвежда или мъжки цветя (което означава, че имат функционални тичинки), или женски цветя (цветя с функционални плодници), но не и двете.^[6] Тичинковите („мъжки“) цветя на Amborella нямат плодолисти, докато плодолистите („женски“) цветя имат нефункционални стаминодии – стерилни тичинки, в които не се развива прашец. Растенията могат да се променят от една репродуктивна морфология към друга. В едно проучване седем резници от тичинково растение произвеждат, както се очаква, тичинкови цветя при първия им цъфтеж, но три от седемте произвеждат плодовидни цветя при втория си цъфтеж.^[7]

Малките, кремаво бели цветя са подредени в съцветия, разположени в пазвите на листата.^[8] Съцветията имат до три реда на разклоняване, като всеки клон завършва с цвят.^[8] Всяко цвете е покрито с прицветник.^[8] Прицветниците преминават в околоцветник от недиференцирани листенца.^[8] Листенцата типично са подредени в спирала, но понякога са завити по периферията.

Обикновено 1 до 3 плодника на цвят се развиват в плод. Плодът е яйцевидна червена костилка (приблизително 5 до 7 мм дължина и 5 mm широк), разположена върху късо (1 до 2 mm) стъбло. Остатъците от близалцето се виждат на върха на плода. Кожата е тънка, обгражда тънък месест слой, съдържащ червен сок. Вътрешният перикарп е лигнинен и обгражда единичното семе. Ембрионът е малък и заобиколен от обилен ендосперм.

Таксономия

История

Системата Кронкист от 1981 г. класифицира семейството по следния начин:^[9]^[10]

Разред Laurales

Подклас Magnoliidae

Клас Magnoliopsida [=двусемеделни]

Отдел Magnoliophyta [=покритосеменни]

Системата Торн от 1992 г. го класифицира по следния начин:^[11]^[12]

Разред Magnoliales

Надразред Magnolianae

Подклас Magnoliideae [=двусемеделни]

Клас Magnoliopsida [=покритосеменни]

Системата Далгрен го класифицира по следния начин:^[13]

Разред Laurales

Надразред Magnolianae

Подклас Magnoliideae [=двусемеделни],

Клас Magnoliopsida [=покритосеменни].

Съвременна класификация

Amborella е единственият род от семейство Amborellaceae. Системата APG II разпознава това семейство, но не го включва в класификацията поради несигурност относно връзката му със семейство Водни лилии (Nymphaeaceae). В по-новите класификации на Групата по филогения на покритосеменните, APG III и APG IV, Amborellaceae са включени в монотипния разред Amborellales въз основа на филогенета на покритосеменните растения.^[14]^[15]

Екология

Amborella обикновено е двудомна, но е известно, че променя пола си при отглеждане. Amborella има смесена система за опрашване, разчитаща както на насекоми опрашители, така и на вятър.^[6]

Опазване

Островите на Нова Каледония са гореща точка на биоразнообразието, запазвайки много и различни ранни линии на растения, от които Amborella е само една. Това запазване се приписва на стабилността на климата по време и след терциера (преди между 66 и 3 милиона години), стабилност, която е позволила продължаващото оцеляване на тропическите гори в Нова Каледония. За сравнение, в Австралия в края на терциера добинират условия на суша.

Настоящите заплахи за биоразнообразието в Нова Каледония включват пожари, минно дело, селско стопанство, инвазия от въведени видове, урбанизация и глобално затопляне.^[16] Значението на опазването на Amborella е изразено драматично от Pillon: „Изчезването на Amborella trichopoda би означавало изчезването на род, семейство и цял разред, както и единственият свидетел на поне 140 милиона години еволюционна история.“^[16] Препоръчват се стратегии за опазване, насочени към реликтни видове.

Източници

↑ Amborella trichopoda (Baill., 1869). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
↑ ^а ^б Jérémie, J. Amborellacées // Flore de La Nouvelle-Calédonie et Dépendances. Т. 11. Paris, Muséum National d’Histoire Naturelle, 1982. p. 157–160. (на френски)
↑ Große-Veldmann, B.; Korotkova, N.; Reinken, B.; Lobin, W. & Barthlott, W. (2011). "Amborella trichopoda — Cultivation of the most ancestral angiosperm in botanic gardens". The Journal of Botanic Garden Horticulture. 9: 143–155. Retrieved 2016-10-21. (на английски)
↑ ^а ^б Simpson, M.G. (2010). Plant Systematics (2nd ed.), Elsevier. p. 186. (на английски)
↑ Sporne, K.R. (1974). The Morphology of Angiosperms. London: Hutchinson, ISBN 978-0-09-120611-6. p. 98. (на английски)
↑ ^а ^б Thien, L. B.; Sage, T. L.; Jaffré, T.; Bernhardt, P.; Pontieri, V.; Weston, P. H.; Malloch, D.; Azuma, H.; Graham, S. W.; McPherson, M. A.; Rai, H. S.; Sage, R. F. & Dupre, J.-L. (2003). "The Population Structure and Floral Biology of Amborella trichopoda (Amborellaceae)". Annals of the Missouri Botanical Garden. 90 (3): 466–490. doi:10.2307/3298537. JSTOR 3298537. (на английски)
↑ Buzgo, M.; Soltis, P. S. & Soltis, D. E. (2004). "Floral Developmental Morphology of Amborella trichopoda (Amborellaceae)". International Journal of Plant Sciences. 165 (6): 925–947. doi:10.1086/424024. S2CID 84793812. (на английски)
↑ ^а ^б ^в ^г Posluszny, U и др. Aspects of inflorescence and floral development in the putative basal angiosperm Amborella trichopoda (Amborellaceae) // Canadian Journal of Botany 81 (1). 2003. DOI:10.1139/b03-004. с. 28–39.
↑ Cronquist, A. An integrated system of classification of flowering plants. New York, Columbia University Press, 1981. ISBN 9780231038805.
↑ Cronquist, A. The evolution and classification of flowering plants (2nd ed.). Bronx, NY, New York Botanical Garden, 1988.
↑ Thorne, Robert F. Classification and geography of flowering plants // Botanical Review 58 (3). 1992. DOI:10.1007/BF02858611. с. 225–348.
↑ Thorne, Robert F. An updated phylogenetic classification of the flowering plants // Aliso 13 (2). 1992. DOI:10.5642/aliso.19921302.08. с. 365–389.
↑ Dahlgren, R.M.T. A revised system of classification of the angiosperms // Botanical Journal of the Linnean Society 80 (2). 1980. DOI:10.1111/j.1095-8339.1980.tb01661.x. с. 91–124.
↑ Angiosperm Phylogeny Group. An update of the Angiosperm Phylogeny Group classification for the orders and families of flowering plants: APG IV // Botanical Journal of the Linnean Society 181 (1). 2016. DOI:10.1111/boj.12385. с. 1–20.
↑ AMBORELLALES // Angiosperm Phylogeny Website. Посетен на 2022-10-03. (на английски)
↑ ^а ^б Pillon, Y. (2008). Biodiversité, origine et évolution des Cunoniaceae : implications pour la conservation de la flore de Nouvelle-Calédonie (PDF) (PhD). University of New Caledonia. Retrieved 2013-06-22. (на френски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amborella в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Amborella trichopoda (Baill., 1869). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)

[:1-2] а ^б Jérémie, J. Amborellacées // Flore de La Nouvelle-Calédonie et Dépendances. Т. 11. Paris, Muséum National d’Histoire Naturelle, 1982. p. 157–160. (на френски)

[3] Große-Veldmann, B.; Korotkova, N.; Reinken, B.; Lobin, W. & Barthlott, W. (2011). "Amborella trichopoda — Cultivation of the most ancestral angiosperm in botanic gardens". The Journal of Botanic Garden Horticulture. 9: 143–155. Retrieved 2016-10-21. (на английски)

[:2-4] а ^б Simpson, M.G. (2010). Plant Systematics (2nd ed.), Elsevier. p. 186. (на английски)

[5] Sporne, K.R. (1974). The Morphology of Angiosperms. London: Hutchinson, ISBN 978-0-09-120611-6. p. 98. (на английски)

[:3-6] а ^б Thien, L. B.; Sage, T. L.; Jaffré, T.; Bernhardt, P.; Pontieri, V.; Weston, P. H.; Malloch, D.; Azuma, H.; Graham, S. W.; McPherson, M. A.; Rai, H. S.; Sage, R. F. & Dupre, J.-L. (2003). "The Population Structure and Floral Biology of Amborella trichopoda (Amborellaceae)". Annals of the Missouri Botanical Garden. 90 (3): 466–490. doi:10.2307/3298537. JSTOR 3298537. (на английски)

[7] Buzgo, M.; Soltis, P. S. & Soltis, D. E. (2004). "Floral Developmental Morphology of Amborella trichopoda (Amborellaceae)". International Journal of Plant Sciences. 165 (6): 925–947. doi:10.1086/424024. S2CID 84793812. (на английски)

[Posluszny-8] а ^б ^в ^г Posluszny, U и др. Aspects of inflorescence and floral development in the putative basal angiosperm Amborella trichopoda (Amborellaceae) // Canadian Journal of Botany 81 (1). 2003. DOI:10.1139/b03-004. с. 28–39.

[9] Cronquist, A. An integrated system of classification of flowering plants. New York, Columbia University Press, 1981. ISBN 9780231038805.

[10] Cronquist, A. The evolution and classification of flowering plants (2nd ed.). Bronx, NY, New York Botanical Garden, 1988.

[11] Thorne, Robert F. Classification and geography of flowering plants // Botanical Review 58 (3). 1992. DOI:10.1007/BF02858611. с. 225–348.

[12] Thorne, Robert F. An updated phylogenetic classification of the flowering plants // Aliso 13 (2). 1992. DOI:10.5642/aliso.19921302.08. с. 365–389.

[13] Dahlgren, R.M.T. A revised system of classification of the angiosperms // Botanical Journal of the Linnean Society 80 (2). 1980. DOI:10.1111/j.1095-8339.1980.tb01661.x. с. 91–124.

[:0-14] Angiosperm Phylogeny Group. An update of the Angiosperm Phylogeny Group classification for the orders and families of flowering plants: APG IV // Botanical Journal of the Linnean Society 181 (1). 2016. DOI:10.1111/boj.12385. с. 1–20.

[15] AMBORELLALES // Angiosperm Phylogeny Website. Посетен на 2022-10-03. (на английски)

[:4-16] а ^б Pillon, Y. (2008). Biodiversité, origine et évolution des Cunoniaceae : implications pour la conservation de la flore de Nouvelle-Calédonie (PDF) (PhD). University of New Caledonia. Retrieved 2013-06-22. (на френски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]