Африкански отровници – Уикипедия

	Африкански отровници
	Габонска усойница (B. gabonica)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
разред:	Люспести (Squamata)
семейство:	Отровници (Viperidae)
подсемейство:	Viperinae
род:	Африкански отровници (Bitis)
	Научно наименование
	Bitis Gray, 1842
	Разпространение
	Африкански отровници в Общомедия
	[ редактиране ]

Африканските отровници, още Пуфтящи усойници^[1] (Bitis) са род тропически змии от семейство Отровници. Родът включва най-едрия и най-дребния вид змии отровници. Разпространени са в цяла Африка и южната част на Арабския полуостров.^[2]

Видове

Bitis albanica
Bitis arietans – Шумяща пепелянка
Bitis armata
Bitis atropos
Bitis caudalis – Опашата усойница
Bitis cornuta
Bitis gabonica – Габонска усойница
Bitis heraldica
Bitis inornata
Bitis nasicornis – Змия носорог
Bitis parviocula
Bitis peringueyi – Отровница джудже
Bitis rhinoceros
Bitis rubida
Bitis schneideri
Bitis worthingtoni
Bitis xeropaga

Източници

↑ наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини // www.eu-wildlifetrade.org. Посетен на 6 март 2013.
↑ McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference. Vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume)

Литература

Branch WR. 1999. Dwarf adders of the Bitis cornuta-inornata complex (Serptentes: Viperidae) in Southern Africa. Kaupia (Darmstadt) (8): 39-63.
Duméril A-M-C, Bibron G. 1844. Erpetologie Générale ou Histoire Naturelle Complete des Reptiles. Vol.6. Librarie Encyclopédique de Roret, Paris. 609 pp.[60].
Gray JE. 1842. Monographic Synopsis of the Vipers, or the Family Viperidæ. Zoologcal Miscellany, London, 2: 68-71.[69].
Laurenti JN. 1768. Specimen medicum, exhibens synopsin reptilium emendatum cum experimentis circa Venena et antidota reptilium Austriacorum. J.T. de Trattern, Wien. 214 pp.[103].
Lenk, P., H.-W. Herrmann, U. Joger, & M. Wink. 1999. Phylogeny and taxonomic subdivision of Bitis (Reptilia: Viperidae) based on molecular evidence. Kaupia, 8: 31-38.
Merrem B. 1820. Versuch eines systems der amphibien. Tentamen systematis amphibiorum. J.C. Krieger, Marburg. xv, 191 pp.[150], 1 pl.
Reuss T. 1939. Zeitschrift Aquarien und Terrarien Vereine. Berlin. (1):14[14].
U.S. Navy. 1991. Poisonous Snakes of the World. New York: Dover Books. (Reprint of US Govt. Printing Office, Washington D.C.) 232 pp. ISBN 0-486-26629-X.

Тази статия, свързана с влечуги, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини // www.eu-wildlifetrade.org. Посетен на 6 март 2013.

[McD99-2] McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference. Vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume)

[1]

[2]