French
DeutschБоинг 707 – Уикипедия
| Боинг 707 | |
 | |
| Описание | |
|---|---|
| Държава |  САЩ |
| Тип | теснофюзелажен самолет |
| Производител | Boeing Commercial Airplanes |
| Произведени бройки | 865 |
| Първи полет | 20 декември 1957 г. |
| Използван от | Pan American World Airways |
| В експлоатация от | 26 октомври 1958 г. |
| Боинг 707 в Общомедия | |
Боинг 707 (на английски: Boeing 707) е американски теснофюзелажен самолет с четири двигателя, разработен и произвеждан от Боинг (Boeing Commercial Airplanes) от 1958 г. до 1979 г.
Вариантите на самолета побират от 140 до 219 пътници и могат да летят на разстояние до 4630 – 10 650 km.[1] Разработен е като първия реактивен пътнически самолет на Боинг. Макар да не е първият реактивен пътнически самолет в експлоатация, той се оказва първият успешен такъв.
Доминирайки в пътническите превози през 1960-те години и задържайки се и през 1970-те години, Боинг 707 по принцип се счита за един пионерите на т. нар. „Реактивна епоха“.[2][3] Той установява Боинг като един от най-големите производители на пътнически самолети и води до разработването на последващите самолети Боинг 720, 727, 737 и 757, които споделят някои общи черти с фюзелажа на 707.
Боинг 707 е разработен от прототипа Боинг 367-80, който лети за пръв път през 1954 г. По-голямо напречно сечение на фюзелажа и други модификации водят до първоначално построяване на варианта Боинг 707-120, който се задвижва от турбореактивни двигатели Pratt & Whitney JT3C. Той полита за пръв път на 20 декември 1957 г. Авиолинията Pan American World Airways започва редовни превози с Боинг 707 на 26 октомври 1958 г. По-късно се появяват скъсеният 707-138 с къс обсег, 707-220 и удълженият 707-320, всички от които влизат в експлоатация през 1959 г. По-малкият вариант 720, имащ и по-малък обсег, е въведен през 1960 г. Вариантът 707-420 с турбовентилаторни двигатели Rolls-Royce Conway се появява през 1960 г., а двигателите Pratt & Whitney JT3D дебютират с вариантите 707-120B и 707-320B съответно през 1961 г. и 1962 г.
Самолетът се използва за вътрешни полети в САЩ, както и за трансатлантически полети. Използва се и за товарни и военни цели. Комбинираният пасажерско-товарен модел 707-320C е въведен през 1963 г. Сред военните варианти се открояват разузнавателният Боинг E-3 Sentry и Боинг C-137 Stratoliner, осъществяващ ВИП превози. Общо са произведени 865 бройки Боинг 707.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Archived copy // Архивиран от оригинала на 21 октомври 2011. Посетен на 22 септември 2012.
- ↑ Wilson, p. 13. Quote: „The Boeing 707, the airliner which introduced jet travel on a large scale.“
- ↑ Wilson 1999, p. 48. Quote: „The USA's first jetliner, the 707 was at the forefront of jet travel revolution...“
|
