Бухал – Уикипедия

	Бухал
	Bubo bubo bubo
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Совоподобни (Strigiformes)
семейство:	Совови (Strigidae)
род:	Бухали (Bubo)
вид:	Бухал (B. bubo)
	Научно наименование
	Bubo bubo (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Бухал в Общомедия
	[ редактиране ]

Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица, срещаща се в България.

Физически характеристики

Дължината на тялото достига до около 67 cm, а тази на крилете – до 1,4 – 2 m. Теглото им е около 3 kg. Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови.

Разпространение и популации

Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи скалисти терени.

Начин на живот и хранене

Бухалът ловува през нощта. В различните области плячка за него са най-разнообразни животни – плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези видове, както и млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък. В по-голямата част от ареала си, бухалът се храни основно с бозайници (60 – 65 %) и птици (30 – 35 %)^[3]^[4]^[5]^[6]^[7]^[8]^[9] С храненето си, бухалът отдавна е доказал, че е една полезна птица от гледна точка на стопанските интереси на човека.^[10] Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви.

Размножаване

Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.

Галерия

Източници

↑ Bubo bubo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Бухал. Посетен на 18 февруари 2012
↑ Боев, З. 1987. Бухал. – Защита на природата, 12: 19.
↑ Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo /L./) в България. – Екология, 21: 47 – 56.
↑ Боев, З. 1993. Видов състав и метрична характеристика на птиците – жертви на бухала (Bubo bubo /L., 1758/) (Aves, Stigidae). – Historia naturalis bulgarica, 4: 47 – 56.
↑ Simeonov, S., B. Milchev, Z. Boev. 1998. Study of the Eagle Owl (Bubo bubo (L.)) (Aves: Strigiformes) in the Strandzha mountain (Southeast Bulgaria). II. Food spectrum and trophic specialization. – Acta zoologica bulgarica, 50 (2/3): 87 – 100.
↑ Митев, И., Боев, З. 2006. Хранителен спектър на бухала (Bubo bubo (L., 1758)) (Aves – Strigiformes) в две холоценски находища от Североизточна България. – Historia naturalis bulgarica, 17: 153 – 165.
↑ Христов, Й., З. Боев, А. Ковачев, Ив. Митев 2007. Бухал Bubo bubo (Eurasian) Eagle Owl. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 324 – 325.
↑ Боев, З., Христов, Й., Домусчиев, Д. 2011. Бухал Bubo bubo (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 190.
↑ Боев, З. 1991. За ползата и „вредата“ от бухала. – Лов и риболов, 9: 12 – 13.

[1] Bubo bubo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Бухал. Посетен на 18 февруари 2012

[3] Боев, З. 1987. Бухал. – Защита на природата, 12: 19.

[4] Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo /L./) в България. – Екология, 21: 47 – 56.

[5] Боев, З. 1993. Видов състав и метрична характеристика на птиците – жертви на бухала (Bubo bubo /L., 1758/) (Aves, Stigidae). – Historia naturalis bulgarica, 4: 47 – 56.

[6] Simeonov, S., B. Milchev, Z. Boev. 1998. Study of the Eagle Owl (Bubo bubo (L.)) (Aves: Strigiformes) in the Strandzha mountain (Southeast Bulgaria). II. Food spectrum and trophic specialization. – Acta zoologica bulgarica, 50 (2/3): 87 – 100.

[7] Митев, И., Боев, З. 2006. Хранителен спектър на бухала (Bubo bubo (L., 1758)) (Aves – Strigiformes) в две холоценски находища от Североизточна България. – Historia naturalis bulgarica, 17: 153 – 165.

[8] Христов, Й., З. Боев, А. Ковачев, Ив. Митев 2007. Бухал Bubo bubo (Eurasian) Eagle Owl. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 324 – 325.

[9] Боев, З., Христов, Й., Домусчиев, Д. 2011. Бухал Bubo bubo (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 190.

[10] Боев, З. 1991. За ползата и „вредата“ от бухала. – Лов и риболов, 9: 12 – 13.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]