Синявица – Уикипедия

Синявица

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Уязвим[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Синявицоподобни (Coraciiformes) семейство: Синявицови (Coraciidae) род: Синявици (Coracias) вид: Синявица (C. garrulus)

Научно наименование

Coracias garrulus Linnaeus, 1758

Разпространение

Синявица в Общомедия

[ редактиране ]

Синявицата (Coracias garrulus) е средно голяма, красиво оцветена в синьо птица от разред Синявицоподобни (Coraciiformes).^[3]

Дължината на тялото ѝ е около 32 cm, размаха на крилете – 55–75 cm, тежи 140–200 гр. По външен вид и размери напомня Чавката. Човката ѝ е силна и плътна, леко сплесната странично, подобна на птиците от семейство Вранови, в основата ѝ се забелязват твърди и стърчащи косъмчета. Крилете са добре развити и силни, първостепенните махови пера са 11 на брой. Опашката ѝ е средно дълга и широка, завършваща равно, с 12 пера. Краката също, подобно на семейство Вранови са добре развити и силни. Имат полов диморфизъм - мъжката е оцветена в ярко светло синьо по главата, гърдите, опашката, гушата и крилете, кафяво по гърба и много тъмно синьо в краищата на крилете. Женската е много по-бледа. Младите птици приличат по цвят на женската. Гласът ѝ е грачене, подобно на Врана.

Среща се в Африка, Азия и Европа, прелетна птица. Северните популации зимуват на юг от Сахара. Обитава покрайнините на сухи гористи райони или открити местности с групички дървета. Като цяло предпочита открити местности. Среща се и в България.

Обикновено живее по двойки. Храната си търси по дърветата и земята. Храни се с дребни безгръбначни, насекоми, червеи, влечуги, земноводни, улавя при възможност дори и дребни птици, и бозайници. Понякога яде и растителна храна.

Гнезди в дупки по дърветата, речни брегове, стръмни скалисти склонове. Дупката в земята бива изкопавана от самите птици, като нейната дължина е над половин метър с разширение за гнездото накрая. Постилат съвсем малко меки материали или въобще не постилат гнездото. Женската снася 4–6 кръгли, блестящи, бели яйца, с размери 28х35 мм., които и двамата родители мътят в продължение на 17–20 дни. Малките напускат гнездото след около 28 дни, като по това време родителите им ги хранят. Годишно отглеждат едно люпило.

В България е защитен вид, включен в Червената книга.

• 
  Синявица в защитена зона Мост на Арда BG0002071, Източни Родопи, България
• 
  Синявица в защитена зона Мост на Арда BG0002071, Източни Родопи, България
• 
  Синявица в защитена зона Мост на Арда BG0002071, Източни Родопи, България

Нормативен контрол NKC ADW Avibase BioLib BirdLife BOLD CMS CzechNDOP Dyntaxa eBird EPPO EUNIS Fauna Europaea Fauna Europaea (2016) GBIF iNaturalist IRMNG ITIS IUCN NBN NCBI Oiseaux Soortenregister TAXREF WoRMS Xeno-canto ZooBank