Идентификатор на дигитален обект – Уикипедия

Идентификатор на дигитален (цифров) обект, обозначен с DOI (на английски: digital object identifier), е параметър на системата за идентификация на обекти в дигиталното пространство – вид постоянни етикети, които се прикрепяват към обект, намиращ се в в цифрова среда.

Използва се, за да предоставя актуална информация, в т.ч. местоположението на обекта в уеб. Номерът DOI е съставен от съкращението „doi“ с малки букви, префикс и суфикс, разделени с наклонена черта, и е единствен и постоянен спрямо обекта, който идентифицира.^[1]

„Идентификатор на дигитален обект“ (ИДО) и „дигитален идентификатор“ (ДИ) не са синонимни понятия, макар че често се употребява ДИ погрешно вместо ИДО.^[2]

През 1996 г. три крупни международни търговски издателски асоциации предлагат да се създаде инфраструктура за дигитално публикуване в глобалната мрежа с помощта на експертни познания от системите ISO и ISBN и опита на CNRI (Корпорация за национални изследователски инициативи, от английски: Corporation for National Research Initiatives)^[3]. Миграцията от аналогови форми към дигитално съдържание в уеб изисквала нещо, което да осигури дълготрайността на хипертекстовите връзки, поради промените в унифицираните локатори на ресурси (URL) и многото неактуални пътища в интернет (напр. съобщение за грешка 404).

Информацията за дигиталните обекти се променя с течение на времето, включително временният им „адрес“, но не и дигиталният им „етикет“. DOI представлява система за непроменлива идентификация, грижеща се за интелектуалната собственост, управляваща мета-данни, свързваща клиенти с доставчици на информация, улесняваща електронната търговия и позволяваща автоматизиран надзор и управление на информационните средства.

Системата се управлява от International DOI Foundation – консорциум с членство, отворено за търговски и некомерсиални партньори, и е приета за стандартизиране в рамките на Международната организация за стандартизация ISO (английски International Organization for Standartization). Приблизително 40 милиона ИДО имена са били приписани от регистрационните системи на МИФ от близо 3000 оторизирани агенти^[4] (2600 издателски къщи, научни бази от данни, документи на ЕС и пр.) в САЩ, Австралия и Европа.

• МИФ. Системата за идентификация на дигитални обекти // 15 ноември 2008. Посетен на 27 декември 2008. (на английски)
• CNRI. основна страница на Корпорацията за Национални Изследователски Инициативи // CNRI, 5 юни 2007. Посетен на 27 декември 2008. (на английски)