Странстващ гълъб – Уикипедия

Странстващ гълъб
♀ Странстващ гълъб
Странстващ гълъб
Природозащитен статут
EX
Изчезнал (1914 г.)[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гълъбоподобни (Columbiformes)
семейство:Гълъбови (Columbidae)
род:Странстващи гълъби (†Ectopistes)
вид:Странстващ гълъб (†E. migratorius)
Научно наименование
Swainson, 1827
Linnaeus, 1766
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Странстващ гълъб в Общомедия
[ редактиране ]

Странстващият гълъб (Ectopistes migratorius) е изчезнал вид гълъб.[2]

През XIX век странстващите гълъби вероятно са били най-често срещаните птици в източната и централната част на Северна Америка.

Странстващите гълъби са се събирали на огромни ята и техните миграции затъмнявали небето с часове.

Заплахи и изчезване

[редактиране | редактиране на кода]

На пазарите в Ню Йорк са се продавали заклани и почистени странстващи гълъби по едно пени парчето.

Марта – последният странстващ гълъб

Орнитологът Александър Уилсън е пресметнал, че едно наблюдавано от него ято е съдържало повече от 2 млрд. птици. Около 100 години по-късно, на 1 септември 1914 г., последният странстващ гълъб на земята – птица на име Марта – е умрял в зоологическата градина в Синсинати.

Видът е бил станал жертва на най-смъртоносния хищник на планетата – съвременните хора. Никой не се е заел специално да изтреби странстващите гълъби; и едва ли някой в началото на деветнадесети век е могъл да си помисли, че изобилно присъстващ вид е възможно да бъде унищожен за толкова кратко време. Но две високоефективни технологии – електрическият телеграф и пушката – дали възможност на ловците да издебват в засада ятата по време на тяхната миграция. В крайна сметка големият им брой въобще не се е оказал способен да ги запази.

Има предложения за клониране на Странстващия гълъб в бъдеще.[3][4] Първо се сглобява ДНК на странстващия гълъб. И след това се инжектира в сперматозоиди и яйцеклетка с премахната ДНК. Осъществява се оплождане. Имплантира се в женския скален гълъб. Снася се яйце. След известно време странстващия гълъб се излюпва.

  1. Ectopistes migratorius (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Ectopistes migratorius // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  3. Mecklenborg, Theresa. Cloning Extinct Species, Part II // Tiger_spot.mapache.org. Архивиран от оригинала на 2012-02-22. Посетен на 29 февруари 2012.
  4. De-extinction projects now under way // The Long Now Foundation. Архивиран от оригинала на 2012-10-06. Посетен на 12 октомври 2012.