Качулат елен – Уикипедия

Качулат елен

Природозащитен статут

Почти застрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Еленови (Cervidae) триб: Muntiacini род: Elaphodus вид: Качулат елен (E. cephalophus)

Научно наименование

Elaphodus Elaphodus cephalophus H. Milne-Edwards, 1872

Качулат елен в Общомедия

[ редактиране ]

Качулатият елен (Elaphodus cephalophus) е единствен представител на род Elaphodus – примитивни елени, близкородствени с мунтжаките (Muntiacus). Макар и по-едър от тях със своите 50 – 70 cm височина, той е сравнително дребен вид елен. Качулат се нарича заради черен кичур козина на тила, който достига до 17 cm дължина. Окраската му е тъмна, с бяло под опашката, на върха на ушите, муцуната, а някои индивиди имат и бяла ивица около очите, която продължава назад към ушите. Мъжките имат малки рогца без разклонения и характерните за примитивните елени къси бивни зъби.

Качулатите елени се срещат в Централен Китай, Североизточна Индия и Мианмар. Обитават труднодостъпни високопланински гори до 4500 m н.в. и затова видът е слабо проучен. Освен това е и доста рядък, но е недостатъчно проучен, за да бъде класифициран в Червената книга на световнозатрашените видове на IUCN.^[2]

Качулатите елени са териториални животни. Живеят поединично или на двойки. Когато са разтревожени, лаят също като мунтжаките. Лаят и през размножителния период късно наесен. Преди да побягнат, бялата козина под опашката им настръхва и вирнатата опашка се мята при всеки скок, правейки посоката им на движение трудно проследима.