Кулан – Уикипедия

	Кулан
	Туркменски кулан (E. h. kulan)
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Нечифтокопитни (Perissodactyla)
семейство:	Коне (Equidae)
триб:	Equini
род:	Същински коне (Equus)
вид:	Кулан (E. hemionus)
	Научно наименование
	Equus hemionus Pallas, 1775
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	занклий – настояще, 4,5019 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Кулан в Общомедия
	[ редактиране ]

Кулан или Онагер (Equus hemionus) е нечифтокопитен бозайник от семейство Коне, разпространен в Предна и Централна Азия.

Общи сведения

По външен вид заема средно положение между магаре и кон, затова се и нарича още и полумагаре. Тялото му е набито, дължината му е до 200 cm, а височината при холката – 125 cm. Главата му е масивна, има дълги подвижни уши (24 cm), тънки крака и високи копита, къса грива и сравнително къса и тънка добре окосмена опашка. През лятото космената му покривка е пясъчножълта с една тъмнокафява ивица на гърба, гривата и опашката му са черни, а долната част на тялото – по-светла, почти бяла.

Разпространение

Обитава равнини, пустини и полупустини с твърди почви. Среща се в Сирия, Иран, Индия и Тибет.

Начин на живот и хранене

Храни се с тревиста и храстова растителност. Той е предпазлив и при опасност бяга бързо до 70 км/час. Живее на стада до 50 животни. При недостиг на храна предприема далечни миграции.

Размножаване

След 11 месеца бременност ражда по едно малко.

Подвидове

E. h. hemionus – Монголско диво магаре
E. h. khur – Индийско диво магаре
E. h. kulan – Туркменски кулан
E. h. onager – Персийски онагър

Допълнителни сведения

В миналото куланът е бил безпощадно изтребван заради месото и кожата му, но днес като рядък вид се намира под охрана.

Източници

↑ Equus hemionus (Pallas, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[1] Equus hemionus (Pallas, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[1]