Европейска дива котка – Уикипедия

Европейска дива котка
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Котки (Felis)
вид:Дива котка (F. silvestris)
подвид:Европейска дива котка (F. s. silvestris)
Научно наименование
Schreber, 1775
Разпространение
Европейска дива котка в Общомедия
[ редактиране ]

Европейска дива котка (Felis silvestris silvestris) е подвид на дивата котка, разпространен в Европа и Кавказ.

Обитава горите на Западна, Централна и Източна Европа включително България, европейската част на Турция, Шотландия и района на Кавказ. В миналото е напълно изтребена в Скандинавия, Англия и Уелс. Обитава гъсти и диви гори. В Шотландия съществува сериозна заплаха от изчезване на европейската дива котка в резултат на кръстосване с подивели домашни котки. В източните граници на популацията в Украйна, Молдова и Кавказ представителите почти не се кръстосват с домашната котка.[1]

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Европейската дива котка е сравнително по-едра от степната и домашната котка. Притежава и сравнително по-гъста козина от тях. По външен вид прилича много на домашната котка.

Две трети от дневното меню на дивата котка представляват гризачи и птици. Понякога могат да нападат малки на по-големи бозайници. Освен човека и ловните кучета техен естествен враг са вълкът и рисът. Лисиците и язовците странят от срещи с дребните хищници поради това, че силите и на трите вида са сравнително равни.

Бременността продължава 63 – 68 дена, като обикновено се раждат по 2 – 4 малки.[2]. Кърменето продължава около 6 седмици, а още 11 седмици майката осигурява месо от своя улов. Мъжките достигат полова зрялост на 3 години, а женските – още на 9 – 10 месеца.

Дивите котки били разпространени в епохата на плейстоцена. Когато ледовете отстъпили на север, котките трябвало да се приспособят към живот в гъсти гори. В Европа те станали изключително редки. На Пиренейския полуостров днес съществуват две форми на европейската дива котка, които по-рано са смятани за отделни подвидове. Обикновената обитава земите на север от реките Дуеро и Ебро, а гигантската иберийска котка (Felis silvestris tartessia) – на юг от тях. В своята книга Pleistocene Mammals of Europe (1963) палеонтологът доктор Бьорн Куртен пише, че тази форма на подвида е съхранила размерите на тези предци, живели в Европа през плейстоцена.