IMAX – Уикипедия

IMAX (произн. аймакс) е технология за снимане на филми.

Името ѝ произлиза от Image Maximum, създадена е от канадската фирма IMAX Corporation. Има за цел да направи гледането на филм истинско изживяване чрез изображения с по-голям размер и разделителна способност. Стандартната ширина на един IMAX екран е 22 m (20 m в София), а височината е 16 m (12 m в София).

Разликата спрямо сегашните стандарти

[редактиране | редактиране на кода]

Целта на IMAX е значително да повиши разделителната способност на филма посредством много по-голям размер на кадъра – 70×48,5 mm (21,95×18,6 mm при стандартния 35 mm филм). Така се достигат внушителните 10000×7000 px. или около 12 000 реда/линии.

IMAX камерите са по-тежки и шумни, това прави записа на околния звук почти невъзможен, затова той се наслагва по-късно. Прожекторът на IMAX тежи около 1,5 тона и в него се намира единствената по рода си 15 kW ксенонова лампа. Озвучаването също е впечатляващо – 14 000 W, поравно разпределени за всеки зрител.

За да се създаде илюзията от триизмерна дълбочина на картината, се използват два обектива, които имитират разположението на човешките очи. Обективите са разположени на около 64 mm един от друг, като всеки ползва собствена лента. Този вид камера също е тежка, което отново прави заснемането извън студио много трудно. А за възприемането на този вид филм са необходими 3D-очила, които имат поляризационни филтри.