Mesopithecus – Уикипедия

Mesopithecus

Скелет на Mesopithecus delsoni изложен в Палеонтологичния музей в Асеновград. Останките са от находището край град Хаджидимово.

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Примати (Primates) семейство: Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae) подсемейство: Тънкотели маймуни (Colobinae) род: †Mesopithecus

Научно наименование

Mesopithecus 1839

Mesopithecus в Общомедия

[ редактиране ]

Mesopithecus (от латински средна маймуна) е изчезнал род тънкотели маймуни живели преди 5 - 7 млн. години. Скелети от древните примати са откривани от Западна Европа на югоизток до Южна Азия. Останки от Mesopithecus са откривани и при палеонтологични експедиции в България.

Устройството на скелета и местонахожденията им показват, че представителите на рода са по-близкородствени с азиатския клон на тънкотелите маймуни, отколкото с африканските колобуси. Първоначално се е смятало, че мезопитеците са предшественик на сивите лангури от род Semnopithecus, но по-ново изследване^[1] показва тясното им родство с чипоносите маймуни и лангурите дук.

Известни са два основни вида, които се различават по устройството на зъбите и са представители от различни епохи^[2]:

• Mesopithecus pentelicus (Wagner, 1839) – от късен миоцен.
• Mesopithecus monspessulanus (Delson et al., 2005) – от плиоцен.

Съществува и трети вид Mesopithecus delsoni (de Bonis et al., 1990), който поради сходството на скелетите с Mesopithecus pentelicus често от някои автори не се приема за отделен^[3].

Мезопитеците са били с големината на съвременен макак с дължина на тялото от 40 cm. Били са пригодени едновременно да ходят по земята и дърветата. Предните им крайници са удължени и снабдени с подвижни пръсти, тялото е тънко. Храната им е включвала листа и плодове^[4].