Египетски лешояд – Уикипедия

	Египетски лешояд
	Neophron percnopterus percnopterus
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:	Ястребови (Accipitridae)
род:	Египетски лешояди (Neophron)
вид:	Египетски лешояд (N. percnopterus)
	Научно наименование
	Neophron Savigny, 1809 Neophron percnopterus (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Египетски лешояд в Общомедия
	[ редактиране ]

Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е дневна граблива птица, срещаща се и в България. Малобройните представители на египетския лешояд, заедно с тези на останалите два вида лешояди в нашата природа, осигуряват стабилност на нашите екосистеми, а това от своя страна дава възможност човекът да получава необходимите му екосистемни услуги. Познати още като „санитарите“ на природата, лешоядите предотвратяват натрупването на токсини и премахват потенциалните резервоари на болести. Чрез своята подвижност разпределят хранителните вещества в различни местообитания и хранителната мрежа не губи трофични нива, и съответно няма загуба на енергия. По този начин лешоядите внасят баланс в екосистемите.

В миналото египетският лешояд е бил широко разпространен на територията на България, дори се е срещал по тепетата в Пловдив, но днес той е световно застрашен вид и е една от най-бързо изчезващите птици на планетата.^[2]

Описание

Дължината на тялото е 60 – 70 (до 85) cm, а размахът на крилете – 150 – 170 cm. Теглото му достига 1,6 – 2,5 kg. Няма изразен полов диморфизъм. Оперението му е в светли кремави тонове, като краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата е с оголени участъци около човката в жълт цвят. Младите птици до навършване на 5-годишна възраст са тъмно оцветени. Полетът е предимно планиращ.

Разпространение и биотоп

Разпространен е в Европа (включително България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища. Такъв е и случаят с последното (от 22.07.2000 г.) съобщение за вида от Странджа^[3] В България обитава Източни Родопи, като това е най-предпочитаното място от вида, също така се среща и в Русенски Лом, Провадийско-Роякското плато и Източна Стара планина. В България обитава отворени хълмисти и нископланински територии. Гнезди на скали и скални ниши.^[2]

Начин на живот и хранене

Лешоядите са санитарите на природата и египетският лешояд не прави изключение.^[2] Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни гръбначни и безгръбначни като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици като щрауса. Срещан е и по сметища в търсене на храна от органични отпадъци. Ловните му територии най-често са слабо урбанизирани места, долини и обширни ливади.^[2]

По земята ходи много уверено, подобно на кокошоподобните.

Размножаване

Египетският лешояд е моногамна птица. Достига полова зрялост на 5-годишна възраст. Гнезди по непристъпни скали, в пещери или поне под навес или корниз. Гнездото строят и двете птици. В него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренася строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака. Снася по две яйца, напръскани с тъмнокафяви петна, с тегло от 94 g и размери – 65х55 mm. Снася двете яйца с интервал от няколко дни, обикновено от края на март до началото на май. Мътят и двамата родители на смени в продължение на 40 – 42 дни. Малките напускат гнездото на около 70 – 96 дневна възраст. Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения

Видът е избран за емблема на учреденото през 1988 г. Българско дружество за защита на птиците.^[4]^[5]

Египетският лешояд е едно от няколкото животни, използващи инструменти, което е признак за високата му интелигентност. Когато открие яйце от щраус, той хваща с човката си камък и го засилва рязко, пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат.

На територията на България е наблюдавано второто за Европа успешно размножаване в дивата природа на лешояд, излюпен на затворено. Наблюдението е направено в Източните Родопи.^[6]

Природозащитен статут

Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Застрашен (Endangered EN)^[7]
Червена книга на България^[1]
Закон за биологичното разнообразие – приложение №2 и №3
Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция) – приложение №1
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция) – приложение №2
Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на дивите птици – приложение №1
Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) – приложение №2

Към 2015 на територията на България има между 20 и 25 гнездящи двойки, предимно по долината на река Арда, както и в Източна Стара планина.

Галерия

Бяло оперение на възрастна птица в плен, Мадрид, Испания
N. p. ginginianus в полет, Индия
N. p. percnopterus в полет, Израел
N. p. ginginianus в полет
Препарирано яйце
Пиле на 18 дни, Франция
Свещени лешояди, 1906, Индия
Възрастен египетски лешояд в полет в защитена зона Маджарово, Източни Родопи, България.

Външни препратки

Интересни факти за миграцията на египетските лешояди от Балканите

Източници

↑ ^а ^б Червена книга на Република България. Египетски лешояд. Посетен на 24 декември 2016
↑ ^а ^б ^в ^г Neophron percnopterus – Science for Nature
↑ Боев, З., Б. Георгиев, Р. Райчев, У. Георгиева 2008. Влажната зона на р. Малкотърновска край гр. Малко Търново (Бургаска област) – пример за богато биоразнообразие (гръбначна фауна) при интензивен антропогенен натиск. – Седми международен симпозиум „Екология – устойчиво развитие“, Научни трудове, гр. Враца, 23.10 – 25.10.2008. Съюз на учените – Враца, 66 – 72.
↑ Боев, З. 1988. [Учредено е Българско дружество за защита на птиците]. – Защита на природата, 9: 10.
↑ Боев, З. 1988. В защита на птиците. – в. „Работническо дело“, бр. 193/11.07.1988: 4.
↑ БДЗП. За първи път в България – египетски лешояд, отгледан на затворено, с поколение в дивата природа // 2024-07-02. Посетен на 2024-07-07.
↑ BirdLife International. Neophron percnopterus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 24 декември 2016. (на английски)

[red_book-1] а ^б Червена книга на Република България. Египетски лешояд. Посетен на 24 декември 2016

[:0-2] а ^б ^в ^г Neophron percnopterus – Science for Nature

[3] Боев, З., Б. Георгиев, Р. Райчев, У. Георгиева 2008. Влажната зона на р. Малкотърновска край гр. Малко Търново (Бургаска област) – пример за богато биоразнообразие (гръбначна фауна) при интензивен антропогенен натиск. – Седми международен симпозиум „Екология – устойчиво развитие“, Научни трудове, гр. Враца, 23.10 – 25.10.2008. Съюз на учените – Враца, 66 – 72.

[4] Боев, З. 1988. [Учредено е Българско дружество за защита на птиците]. – Защита на природата, 9: 10.

[5] Боев, З. 1988. В защита на птиците. – в. „Работническо дело“, бр. 193/11.07.1988: 4.

[6] БДЗП. За първи път в България – египетски лешояд, отгледан на затворено, с поколение в дивата природа // 2024-07-02. Посетен на 2024-07-07.

[IUCN-7] BirdLife International. Neophron percnopterus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 24 декември 2016. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]