Трънка – Уикипедия

	Трънка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Розоцветни (Rosales)
семейство:	Розови (Rosaceae)
триб:	Amygdaleae
род:	Слива (Prunus)
вид:	Трънка (P. spinosa)
	Научно наименование
	Prunus spinosa Linnaeus, 1753
	Разпространение
	Разпространение в Европа
	Трънка в Общомедия
	[ редактиране ]

Трънката (Prunus spinosa) е вид покритосеменно растение от семейство Розови (Rosaceae).

Плодовете и цветовете на трънката се използват като лечебно средство за храносмилателни разстройства от древни времена. В България, плодовете на трънката са сред най-събираните билки, използвани за приготвянето на чай, сокове, вина и тинктури.^[2]

Разпространение

Видът произлиза от Европа, Западна Азия и Северозападна Африка.^[3]

Натурализирано е в Нова Зеландия, Тасмания и източните части на Северна Америка.^[3]

В България се среща из цялата страна до около 1200 m надморска височина.^[4]

Описание

Трънката е голям листопаден храст или малко дърво, достигащо височина 5 метра, с черна кора и плътни, твърди, бодливи клони. Листата са овални, дълги 2 – 4,5 cm и широки 1,2 – 2 cm, с назъбени ръбове. Цветовете са около 1,5 cm в диаметър, с пет кремавобели венчелистчета. Те се появяват малко преди листата в началото на пролетта^[5] и са хермафродитни и опрашвани от насекомите.

Плодовете са костилкови, нарастващи до 10 – 12 mm в диаметър, черни с лилаво-син восъчен налеп, узряващи през есента. Те са със силно стипчив вкус, когато са пресни.

Приложение

Цветовете имат лаксативно и диуретично свойство, а листата помагат при възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Плодовете, от друга страна, имат запичащо свойство и помагат при различни стомашни разстройства и диария.^[4]

Семената на плодовете съдържат цианогенни глюкозиди, флавоноиди, инвертна захар, пектини, витамин С, танини, багрила, органични киселини, тлъсто масло и други. Цветовете съдържат флавоноиди, цианогенни глюкозиди, захари, минерални соли, восъци и други.

В България се добиват средно 4 килотона трънки, като повечето от тях се изнасят за Западна Европа.^[2]

Източници

↑ Prunus spinosa (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ ^а ^б Трънката – недооцененият природен дар // БНР, 30 октомври 2015. Посетен на 21 март 2020.
↑ ^а ^б Den Virtuella Floran: Prunus spinosa map
↑ ^а ^б Трънка, действие и приложение на билката
↑ Clapham, A.C., Tutin, T.G. and Warburg, E.F. 1968. Excursion Flora of the British Isles. Cambridge University Press ISBN 0-521-04656-4

[1] Prunus spinosa (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[bnr-2] а ^б Трънката – недооцененият природен дар // БНР, 30 октомври 2015. Посетен на 21 март 2020.

[dvf-3] а ^б Den Virtuella Floran: Prunus spinosa map

[bilki-4] а ^б Трънка, действие и приложение на билката

[5] Clapham, A.C., Tutin, T.G. and Warburg, E.F. 1968. Excursion Flora of the British Isles. Cambridge University Press ISBN 0-521-04656-4

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]