Псилотовидни – Уикипедия

Псилотовидни
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Спорови растения (Pteridophyta)
клас:Папратовидни (Polypodiopsida)
разред:Psilotales
семейство:Псилотовидни (Psilotaceae)
Научно наименование
J.W.Griff. & Henfr., 1855
Псилотовидни в Общомедия
[ редактиране ]

Псилотовидни (Psilotopsida) е клас в отдел Папратовидни (Psilotophyta). Той включва група примитивни васкуларни растения, които нямат истински листа и корени.

Първите псилотовидни растения се появяват през силур и достигат своя разцвет през девон, когато са разпространени в блатата по целия свят. През 1895 г. Джон Доусън открива фосили на Psylophyton princeps и го обявява за първото сухоземно растение. Дълго време псилотовидните са смятани за предшественик на папратовидните и дори на семенните растения. Днес преобладава мнението, че първата група сухоземни растения са Безлистните (Rhyniophyta), от които произлизат както псилотовидните, така и папратовидните.

Към отдел Псилотовидни се отнасят два съществуващи и днес рода растения – Psilotum, дребни храстовидни растения от сухите тропични области, и Tmesipteris, епифити, срещащи се в Австралия, Нова Зеландия и Нова Каледония. Принадлежността на тези растения към отдел Псилотовидни е предмет на продължителни спорове, като по-новите ДНК изследвания подкрепят хипотезата, че те са по-тясно свързани с отдел Папратовидни.

  • Тонков, Спасимир и др. Систематика на висшите растения. София-Москва, Пенсофт, 2005. ISBN 978-954-642-228-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Psilophyta в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​