SWOT-анализ – Уикипедия

SWOT-анализът е широко популярна техника от стратегическото управление, разработена от Алберт Хъмфри. Анализът разглежда четири фактора, които идентифицират проблема, проекта, продукта или организацията, на които са приложени.[1]

Положително
влияние
Отрицателно
влияние
Вътрешна
среда
Плюсове Минуси
Външна
среда
Възможности Опасности
  • Плюсове (Strengths) – какви са силните страни на анализирания обект. Когато става дума за компании, ключовите компетенции автоматично се превръщат в плюсове.
  • Минуси (Weaknesses)
  • Възможности (Opportunities) – като възможности могат да се разглеждат продуктите, които се получават от матрицата на Ансофф и някои от факторите в ПЕСТ анализа.
  • Опасности (Threats) – При анализа на опасности за определен продукт или бизнес много полезен може да се окаже моделът на Портър или ПЕСТ анализът. Самите идентифицирани опасности, от своя страна, могат да помогнат за планиране на рисковете.

Често следваща стъпка след SWOT-анализа е така нареченият разширен SWOT-анализ, в който се разглеждат различните стратегии за управление на комбинации от вътрешни и външни фактори

SWOT
анализ
вътрешна среда
Плюсове
(S)
Минуси
(W)
в
ъ
н
ш
н
а

с
р
е
д
а
Възможности
(O)
S-O-Стратегии:
Използване на възможностите за реализация на плюсовете
W-O-Стратегии:
Унищожаване на слабости за създаване на нови възможности
Опасности
(T)
S-T-Стратегии:
Използване на плюсовете за елиминиране на опасностите
W-T-Стратегии:
Разработване на стратегии, които да не позволят слабостите да бъдат
активизирани от заплахи
  1. Тодоров, Христо и др. Гражданско образование за 11. клас. Първо издание. София, Просвета, 2020. ISBN 978-954-01-3993-7. с. 91.