Горска улулица – Уикипедия

Горска улулица

Strix aluco aluco

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Совоподобни (Strigiformes) семейство: Совови (Strigidae) род: Улулици (Strix) вид: Горска улулица (S. aluco)

Научно наименование

Strix aluco Linnaeus, 1758

Разпространение

Синоними

Strix stridula Linnaeus, 1758

Горска улулица в Общомедия

[ редактиране ]

Горската улулица (Strix aluco) е птица от семейство Совови, един от най-често срещаните видове европейски сови. Разпространена е на Британските острови, с изключение на Ирландия, в цяла Европа, от южните части на Скандинавия до Средиземно море, района на Атласките планини в Северна Африка, от Мала Азия до западен Иран, подпланинските области южно от Хималаите, северен Индокитай, Източен Китай, Тайван и Корея. В България е широко разпространена в цялата страна в равнинни и планински райони. Установена е до 1750 m н.в. Най-многобройна е в пояса 200 – 600 m н.в.^[2]

Възприемана е като полезна птица - регулатор на популациите на мишевидни гризачи и насекоми.^[3]

Сравнително едра сова. Дължината ѝ е 37 – 46 см, а размахът на крилата 81 – 105 см. (дължината на крилото е 26 – 31 см.) Теглото и достига 385—800 гр. Главата е голяма, с ясно очертан лицев диск и без характерните издължени пера – „уши“. Крилата са закръглени, а опашката е къса. ^[4] Горната страна на тялото ѝ е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави ивици. Отдолу е белезникава с широки надлъжни и напречни шарки. Няма полов диморфизъм, освен доколкото женските са доста по-големи от мъжките, с 5% по-дълги и с 25% по-тежки. Младите екземпляри имат по-рехаво оперение и светли размити шарки.

Горската улулица е постоянна птица в целия си ареал. Среща се по-често в широколистни планински гори и сравнително рядко в равнините. През зимата посещава изкуствени насаждения, паркове, градини и населени места. Постепенно се приспособява за гнездене и в населени места. Не допуска прекалена близост с други съседи. Плътността на гнездящите двойки варира в различните части на ареала. В Западна и Средна Европа 2 съседни двойки могат да са на разстояние 300 – 400 m, докато в България периметърът е около 1 km.^[2]

Гнезди в хралупи на широколистни дървета, на височина 2 – 9 m. Наблюдавани са изключения, когато гнезди на земята. Много рядко използва стари гнезда на врани, керкенез, обикновен мишелов, голям ястреб, кани. Териториална (която обособява и пази своя територия) птица с привързаност към мястото на гнездене, което използва няколко години.^[5] През деня (с изключение на размножителния си период) стои неподвижно по отворите на хралупи.

Горската улулица ловува нощем. Храната ѝ е разнообразна. В нея преобладават дребни мишевидни гризачи, но когато не може да намери достатъчно от тях, напада и гълъби, гарги, дроздове, синигери, врабчета, гущери, жаби и твърдокрили насекоми. Погадките (образувания от несмилаемата за нея част от храната, които птицата повръща) ѝ са сиви на цвят, дълги – 4 – 6 см и широки – 2 – 3 см.

Размножителният период започва през февруари или март. Тогава е активна и през деня. Лети между дърветата, пляска силно с крила, трака с човката си и издава силни крясъци.

Снася 4 – 5 бели яйца, които женската мъти 30 дни. Първите дни след излюпването на малките женската ги топли, а мъжкият носи храната. По-късно при храненето вземат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след 1 месец, но дълго след това възрастните птици продължават да ги хранят. При изобилна храна – през „миши години“ (поява на голямо количество мишки), горската улулица отглежда и второ поколение.

Броят на подвидовете не е единно възприет. Различните автори, описват между 10 и 15 подвида.^[6] Тук са представени 11 подвида с тяхното разпространение:^[7]

• S. a. aluco (Linnaeus, 1758) – Скандинавия, Централна Европа, Балканския полуостров
• S. a. biddulphi (Scully, 1881) – Северозападна Индия и Пакистан
• S. a. harmsi (Zarudny, 1911) – Туркменистан
• S. a. ma (H. L. Clark, 1907) – Североизточен Китай и Корейския полуостров
• S. a. mauritanica (Witherby, 1905) – Северозападна Африка
• S. a. nivicola (Blyth, 1845) – Непал, Югоизточен Китай, Северен Мианмар и Тайланд
• S. a. sanctinicolai (Zarudny, 1905) – Западен Иран и Североизточен Ирак
• S. a. siberiae (Dementiev, 1933) – Централен Сибир
• S. a. sylvatica (Shaw, 1809) – Западна Европа и о. Великобритания
• S. a. willkonskii (Menzbier, 1896) – Палестина, Северен Иран и Кавказ
• S. a. yamadae (Yamashina, 1936) – о. Тайван

• Симеонов, Симеон. Совите – нашите тайнствени приятели. Издателство на БАН, София, 1988. стр. 73 – 78
• Voous, Karel H.; Cameron, Ad (художник). Owls of the Northern Hemisphere. Collins, London, 1988. ISBN 0-00-219493-7, pp. 209 – 219

Нормативен контрол GND NLI J9U LCCN ADW Avibase BioLib BirdLife BOLD CzechNDOP Dyntaxa eBird EPPO EUNIS Fauna Europaea Fauna Europaea (2016) Fossilworks GBIF iNaturalist IRMNG ITIS IUCN NBN NCBI Oiseaux Soortenregister Species+ TAXREF WoRMS Xeno-canto ZooBank