Гигантски варан – Уикипедия

	Гигантски варан
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
разред:	Люспести (Squamata)
семейство:	Варанови (Varanidae)
род:	Варани (Varanus)
вид:	Гигантски варан (V. giganteus)
	Научно наименование
	Varanus giganteus (Gray, 1845)
	Разпространение
	Гигантски варан в Общомедия
	[ редактиране ]

Гигантски варан, още голям варан или перенти (Varanus giganteus), е вид животно от семейство варанови (Varanidae). Той е най-големият австралийски гущер и четвъртият по големина жив гущер на земята, след комодския варан, водния варан и крокодиловия варан.

Среща се на запад от Голямата вододелна планина в сухите райони на Австралия. Според Международния съюз за опазване на природата видът се счита за незастрашен от изчезване.^[2]

Разпространение и местообитание

Гигантският варан е разпространен в сухите пустинни райони на Северната територия, Куинсланд, Западна и Южна Австралия. Местообитанията му се състоят от скалисти издатини и клисури с твърда почва и насипни камъни. Среща се рядко поради своята срамежливост и отдалечеността на голяма част от ареала му от човешкото обитаване.

Описание

Физически характеристики

Този гущер може да нарасне до 2,5 метра на дължина, но типичната дължина е около 1,7 до 2 метра. Въпреки че средното му тегло е около 15 кг, много от екземплярите могат да достигат тегло над 20 кг.

Поведение

Обикновено тези варани избягват човешки контакти и често се оттеглят, преди да бъдат видяни. В състояние са да изкопаят дупка за подслон само за няколко минути. Техните дълги нокти им позволяват лесно да се катерят по дърветата. Често стоят на задните си крака и опашки, за да получат по-добър изглед на околния терен. Те са бързи спринтьори и могат да бягат, използвайки или четирите, или само задните два крака.

Типично за повечето варани, при заплаха, или замръзва на място (лежи на земята и остава неподвижно, докато опасността отмине), или започва да бяга (ако терена позволява). Ако бъде притиснат в ъгъла, този мощен хищник застава на мястото си и използва арсенала си от нокти, зъби и подобна на камшик опашка, за да се защити. Той може да издуе гърлото си и да съска, да нанася удари по опонентите с мускулестата си опашка, както и да се хвърли напред с отворена уста с цел атака или сплашване. Ухапването му може да причини много поражения, не само от зъбите, но и поради устните секрети.

Отрова

В края на 2005 г. изследователите от Университета в Мелбърн откриха, че всички гигантски варани могат да бъдат донякъде отровни. Преди се смяташе, че ухапванията, причинени от варани, са склонни към инфекция поради бактерии в устата им, но изследователите показаха, че непосредствените ефекти се причиняват от леко отравяне.^[3]

Хранене

Гигантските варани са силно активни хищници, които се хранят предимно с влечуги, дребни бозайници и по-рядко птици, като диамантени гълъби.^[4] Те ловуват жива плячка, но също така и мърша.

Влечуговата плячка включва предимно гущери, по-рядко змии, както и по-малки представители от техния вид.^[5] Крайбрежните и островните индивиди често ядат голям брой яйца от морски костенурки. Плячката от бозайници включва прилепи, млади кенгурута и гризачи.

Понякога са били забелязвани да търсят храна в плитки води. Въпреки че възрастните се хранят предимно с гръбначни животни, по-младите видове се хранят предимно с членестоноги, особено скакалци.^[6]^[5]

Обикновено плячката се поглъща цяла, но ако хранителният продукт е твърде голям от него се откъсват парчета за да се улесни консумацията.^[7]

Размножаване

Този вид варани може да снасят яйцата си в термитни хълмове или в почвата.^[7]

Галерия

Перенти в зоопарка в Пърт, Австралия
Глава на пернати в дивата природа
Перенти в Червения център на Австралия
Двойка от вида перенти в зоопарка в Пърт
Гигантски варан в Австралийския зоопарк

Източници

↑ Varanus giganteus (Gray, 1845). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Varanus giganteus. Т. 2017. IUCN, 2017. DOI:10.2305/IUCN.UK.2018-1.RLTS.T42493274A42493282.en. с. 2018: e.T83777786A101752310.
↑ Fry, Bryan G. et al. Early evolution of the venom system in lizards and snakes // Nature 439 (7076). 16 November 2005. DOI:10.1038/nature04328. p. 584 – 588. (на английски)
↑ Fisher, Scott. Perentie and a diamond dove // 22 April 2018. (на английски)
↑ ^а ^б Losos, Jonathan B. и др. Ecological and evolutionary implications of diet in monitor lizards // Biological Journal of the Linnean Society 35 (4). 1988-12-01. DOI:10.1111/j.1095-8312.1988.tb00477.x. с. 379 – 407.
↑ King, D. и др. The Activity Pattern, Temperature Regulation and Diet of Varanus-Giganteus on Barrow-Island, Western-Australia // Wildlife Research 16 (1). March 15, 1989. DOI:10.1071/wr9890041. с. 41 – 47.
↑ ^а ^б King, Dennis; Green, Brian (1999). Goannas: The Biology of Varanid Lizards. University of New South Wales Press. ISBN 978-0-86840-456-1

[1] Varanus giganteus (Gray, 1845). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[IUCN-2] Varanus giganteus. Т. 2017. IUCN, 2017. DOI:10.2305/IUCN.UK.2018-1.RLTS.T42493274A42493282.en. с. 2018: e.T83777786A101752310.

[3] Fry, Bryan G. et al. Early evolution of the venom system in lizards and snakes // Nature 439 (7076). 16 November 2005. DOI:10.1038/nature04328. p. 584 – 588. (на английски)

[4] Fisher, Scott. Perentie and a diamond dove // 22 April 2018. (на английски)

[:0-5] а ^б Losos, Jonathan B. и др. Ecological and evolutionary implications of diet in monitor lizards // Biological Journal of the Linnean Society 35 (4). 1988-12-01. DOI:10.1111/j.1095-8312.1988.tb00477.x. с. 379 – 407.

[6] King, D. и др. The Activity Pattern, Temperature Regulation and Diet of Varanus-Giganteus on Barrow-Island, Western-Australia // Wildlife Research 16 (1). March 15, 1989. DOI:10.1071/wr9890041. с. 41 – 47.

[King-7] а ^б King, Dennis; Green, Brian (1999). Goannas: The Biology of Varanid Lizards. University of New South Wales Press. ISBN 978-0-86840-456-1

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]