Wiwaxia – Уикипедия

Wiwaxia
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Спиралови (Spiralia)
семейство:Wiwaxiidae
род:Wiwaxia
Научно наименование
C.Walcott, 1911
C.Walcott, 1911
Обхват на вкаменелости
Wiwaxia в Общомедия
[ редактиране ]

Wiwaxia са род изкопаеми безгръбначни животни с меко тяло покрито от варовикови люспи и игли. Първите фосили са известни от канадските шисти Бърджис, но днес се откриват повсеместно[1][2][3]. Най-едрите представители от рода достигали до 5 cm, а най-дребните са около 2 mm. Организмите са населявали Земята в долен и среден камбрий.

Известни са с наличието на остри варовикови игли, наречени склерити. Тяхната дължина варира от 3,4 mm до 50,8 mm. На външен вид наподобявал на миниатюрен таралеж. Вероятно склеритите са служили за защита.

Наличието на крак, с който са се придвижвали е предпоставка да бъдат свързвани с мекотелите. Класификацията му е обект на спор, но се предполага, че това е родствена група на съвременните мекотели, полихети и раменоноги.



MOLLUSCA




"Сибирски Halkieria"







ANNELIDA



Canadia




Wiwaxia




Thambetolepis
(Halkieria)





Halkieria evangelista



BRACHIOPODA






Кладограма по Conway Morris & Peel (1995)[4]
  1. Zhao, Y.L.; Qian, Y.; Li, X.S. (1994). Wiwaxia from Early-Middle Cambrian Kaili Formation in Taijiang, Guizhou. Acta Palaeontologica Sinica 33 (3): 359–366.
  2. Conway Morris, S. (1985). The Middle Cambrian metazoan Wiwaxia corrugata (Matthew) from the Burgess Shale and Ogygopsis Shale, British Columbia, Canada. Philosophical Transactions of the Royal Society of London B 307 (1134): 507–582. Bibcode:1985RSPTB.307..507M. doi:10.1098/rstb.1985.0005. JSTOR 2396338
  3. Smith, M. R. (2014). "Ontogeny, morphology and taxonomy of the soft-bodied Cambrian ‘mollusc’ Wiwaxia". Palaeontology 57 (1): 215–229. doi:10.1111/pala.12063
  4. Conway Morris, S., and Peel, J. S. Articulated Halkieriids from the Lower Cambrian of North Greenland and their Role in Early Protostome Evolution // Philosophical Transactions of the Royal Society B 347 (1321). 1995. DOI:10.1098/rstb.1995.0029. с. 305–358.