Летни олимпийски игри 1956 – Уикипедия

Шестнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мелбърн, Австралия от 22 ноември до 8 декември 1956 г. Състезанията по конен спорт се провеждат в Стокхолм, Швеция поради наложената карантина в Австралия. Така това стават единствените олимпийски игри, провели се на 2 континента. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Мексико, Буенос Айрес, Монреал и още шест американски града.

В началото повечето членове на МОК не одобряват кандидатурата на Мелбърн поради географското положение на града. Игрите е трябвало да се проведат по време на австралийското лято, като в същото време в Европа и Северна Америка е зима. Опасенията на олимпийското движение са били, че атлетите от другите континенти трудно биха могли да се аклиматизират.

Появилите се финансови затруднения в Австралия принуждават президента на МОК да потърси заместващ град. Като такъв е определен Рим и до април 1955 все още не е сигурно дали ще има игри в Мелбърн. Въпреки че градът изостава със строежите, в началото на 1956 е установено, че Мелбърн е готов да приеме олимпиадата.

Поради суецката криза Египет, Ирак и Ливан отказват участие. По същото време Испания, Холандия и Швейцария обявяват, че няма да вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Две седмици преди откриването Китай също бойкотира игрите, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна.

• Мелбърн печели домакинството само с 1 глас разлика от Буенос Айрес.

• Австралия тотално доминира в плуването.

• Полуфиналът на турнира по водна топка между Унгария и СССР става легендарен и се смята за най-прочутата среща в този спорт. Мачът става известен като „Мачът с кръв във водата“. Унгария побеждава с 4-0, а един от състезателите на Унгария е принуден да напусне басейна поради кръвта, която се стича от рана под лявото му око. По време на срещата той е ударен от противников играч.

• Атлетите от Западна и Източна Германия участват в обединен отбор.

• Американската атлетка Бети Кутберт печели прякора си – „златното момиче“, след като печели 3 златни медала.

• Австралиецът Мъри Роуз печели 3 златни медала в плуването.

• Съветският бегач Владимир Куц печели състезанията на 5000 и 10 000 метра гладко бягане.

• Вдъхновени от писмото на австралийския тийнейджър Джон Уинг организаторите позволяват на спортистите от всички страни да се движат заедно по време на церемонията по закриването. Идеята е всички спортисти да бъдат едно цяло, като един отбор.

• Унгарецът Ласло Пап печели втория си от общо три златни медала от турнира по бокс.

• САЩ доминира в леката атлетика.

• Игрите стават известни като „Приятелските игри“.

• Най-успешният спортист става унгарската гимнастичка Агнес Келети, която печели 4 златни и 2 сребърни медала.

• Актьорът и плувец Бъд Спенсър взима за втори път участие на олимпиада. По това време той все още не е известен.

• За първи път СССР печели най-голям брой медали.

 Основна статия: Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1956

Място	Държава	Злато	Сребро	Бронз	Общо
1	СССР	37	29	32	98
2	САЩ	32	25	1 7	74
3	Австралия	13	8	14	35
4	Унгария	9	10	7	26
5	Италия	8	8	9	25
6	Швеция	8	5	6	19
7	Германия	6	13	7	26
8	Великобритания	6	7	11	24
9	Румъния	5	3	3	13
10	Япония	4	10	5	19
19	България	1	3	1	5

 Основна статия: България на летните олимпийски игри 1956

Борецът в свободната борба Никола Станчев става първият българин, който печели златен олимпийски медал.

Българите се окичват още и с три сребърни отличия – борците Юсеин Мехмедов, Димитър Добрев и Петко Сираков, и едно бронзово – олимпийският отбор на България по футбол.

• Никола Станчев – борба свободен стил

• Димитър Добрев – класическа борба
• Петко Сираков – класическа борба
• Хюсеин Мехмедов – свободна борба

• Стефан Божков, Тодор Диев, Георги Димитров, Милчо Горанов, Иван Колев, Никола Ковачев, Манол Манолов, Димитър Миланов, Георги Найденов, Панайот Панайотов, Кирил Ракаров, Гаврил Стоянов, Крум Янев, и Йордан Йосифов – футбол

• Австралийски футбол
• Бейзбол

• Страница на МОК за игрите през 1956

п б р Олимпийски игри Летни олимпийски игри Атина 1896  • Париж 1900  • Сейнт-Луис 1904  • Атина 1906  • Лондон 1908  • Стокхолм 1912  • Берлин 1916 • Антверпен 1920  • Париж 1924  • Амстердам 1928  • Лос Анджелис 1932  • Берлин 1936  • Токио/Хелзинки 1940  • Лондон 1944  • Лондон 1948  • Хелзинки 1952  • Мелбърн/Стокхолм 1956  • Рим 1960  • Токио 1964  • Мексико 1968  • Мюнхен 1972  • Монреал 1976  • Москва 1980  • Лос Анджелис 1984  • Сеул 1988  • Барселона 1992  • Атланта 1996  • Сидни 2000  • Атина 2004  • Пекин 2008  • Лондон 2012  • Рио де Жанейро 2016  • Токио 2020  • Париж 2024  • Лос Анджелис 2028  • Брисбън 2032 Зимни олимпийски игри Шамони 1924  • Санкт Мориц 1928  • Лейк Плесид 1932  • Гармиш-Партенкирхен 1936  • Сапоро 1940  • Кортина д'Ампецо 1944  • Санкт Мориц 1948  • Осло 1952  • Кортина д'Ампецо 1956  • Скуо Вали 1960  • Инсбрук 1964  • Гренобъл 1968  • Сапоро 1972  • Инсбрук 1976  • Лейк Плесид 1980  • Сараево 1984  • Калгари 1988  • Албервил 1992  • Лилехамер 1994  • Нагано 1998  • Солт Лейк Сити 2002  • Торино 2006  • Ванкувър 2010  • Сочи 2014  • Пьонгчанг 2018  • Пекин 2022  • Милано-Кортина д'Ампецо 2026  • Френски Алпи 2030  • Солт Лейк Сити-Юта 2034