Адалберо фон Епенщайн – Уикипедия

Адалберо фон Епенщайн (на немски: Adalbero von Eppenstein, * 980; † 28 ноември 1039, Еберсберг) от фамилията Епенщайни, e от ок. 1000 до 1011 г. маркграф в Марка Щирия, херцог на Каринтия и маркграф на Верона от 1011/1012 до 1035 г.

Син е на Маркварт III († 1000) и на Хадамуд фон Еберсберг от род Зигхардинги, дъщеря на граф Адалберо I от Еберсберг, маркграф в Марка Крайна.

Той последва баща си през 1000 г. като маркграф на Щирия (или Марка на Мур или Каринтската марка). Освен това той е граф в Енстал и Юденбург (граф на Епенщайн) и на Графство Мюрцтал. През 1012 г. е назначен от импертор Хайнрих II за херцог на Каринтия и получава Маркграфството Верона с Фриули/Крайна и Тренто. Той поема също и Графство Горица и Градишка.

Адалберо се жени за Беатрис († сл. 1025), дъщеря на Херман II, херцог на Швабия от Конрадините. Жена му е сестра на императрица Гизела Швабска, съпругата на император Конрад II Стари. Другата нейна сестра, Матилда Швабска, е омъжена за Конрад I (херцог на Каринтия до 1011 г.).

През 1019 г. Адалберо е победен при Улм в конфликта за наследството между неговия тъст и Конрад II Млади, който е отминат в наследството на баща му като херцог на Каринтия. Адалберо трябва да напусне Швабия.

През 1003/1025 г. се основава първият манастир в Каринтия, St. Georgen am Längsee, и Адалберо става неговият пръв фогт. Той придружава императора през 1027 г. и участва при короноването на Хайнрих III в Аахен. През септември 1027 г. Адалберо е носач на меча на императора в Синода от Франкфурт.

През май 1035 г. отношенията между Адалберо и император Конрад II се изострят. Той е обвинен в предателство. Адалберо загубва през 1035 г. в Бамберг всичките си служби и дадените му собствености. Каринтската марка е дадена на граф Арнолд II от Велс-Ламбах. Каринтия е дадена едва на 2 февруари 1036 г. на Конрад II Млади.

Адалберо търси боеве през 1036 г. против своите противници в Каринтия. За отмъщение той убива императорския маркграф Вилхелм от Фризах-Целтшах, господар на Марка Савиня и съпруг на Хемма от Гурк. Той трябва да се оттегли в Еберсберг/Ересбург, резиденцията на фамилията на майка му, и отива в изгнание. Едва след смъртта на Конрад II той се връща обратно, но Хайнрих III не му дава старите титли.

Адалберо умира на 28 ноември 1039 г. в Еберсберг, Бавария, и е погребан в манастира Гайзенфелд. Неговата богата собственост остава на неговия син Маркварт и образува основният камък за издигането отново на неговия род.

Адалберо и Беатрис имат децата:

• Маркварт IV († 1076), граф на Вихбахгау, от 1039 г. граф в Каринтия, от 1070 г. маркграф на Истрия-Крайна, от 1073 г. херцог на Каринтия
• Адалберо († 1057), клерик, епископ на Бамберг от 1053 г.
• Вилибирга, омъжена за Отокар I († 29 март 1075 ?), от 1056 г. маркграф на Каринтската марка (Щирия)

• Випо, Taten Kaiser Konrads II. Werner Trillmich/Rudolf Buchner, Quellen des 9. und 11. Jahrhunderts zur Geschichte der Hamburgischen Kirche und des Reiches (FSGA 11), Darmstadt 1961 u. ö., S. 505 – 613.
• Max Büdinger: Adalbero, von Kärnthen. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 51 f.
• Ingrid Heidrich, Die Absetzung Herzog Adalberos von Kärnten durch Kaiser Konrad II. 1035. Historisches Jahrbuch, 91 (1971), S. 70 – 94.
• Ingrid Heidrich, Adalbero v. Eppenstein. Lexikon des Mittelalters, 1 (1977), Sp. 92.
• Adelheid Krah, Die Absetzung Herzog Adalberos von Kärnten und die Südost-Politik Kaiser Konrads II. Historisches Jahrbuch 110, 1990, S. 309 – 369.
• Хервиг Волфрам, Konrad II. 990 – 1039 Kaiser dreier Reiche. Beck, München, 2000, S. 102 – 106, ISBN 3-406-46054-2.

• Genealogie Архив на оригинала от 2007-10-01 в Wayback Machine.